CDXXIII. ŠÉSI HURTI

     Pisátela Ernest Hemingwai se-j pudfánali idnaš či za zaras sarcáta

i za naprávi saldzite da purčučurat sas idna prikazka ud…sámu šési hurti. I prejgráli.

,,For sale: baby shoes, never worn”

,,Za prodanj: butušćita za novu rudéni, nihaznuvani”

     Ud tugázi, mlogja tima sa probali da napišati náj žálnata prékazka , ud … sámu šési hurti.

    Istenata i či gá se preubarnati, teze kasi žálni prékazći, ali si izgubati ud usežbite détu mu gji nosati, ali prejgrájati nekolkusi hurti.

   Etu nekolkus primere.

,, Nipuznáti. Drugáre, Hubavi drugáre. Zalibni, Nipuznáti”

,,Sti grešili numera. Udguváre puznátija glás”

,, Purdávam parašuta, niutvarena, tuka, tám karvava”

,,Srebarna svábda. Sámu s idin stol”

,,Sam kupil trandáfere. Zákluča i umenati ”

,,I menalu vremeto štut sam čekal”

,,Uholnusta, kača magnét prebire zli raboti ”

     Nisam namerili nidgj pu svetovnata mreža interneta, ama usežtem či nisam parvija kojtu se misli na pá takvize kasi prékazći, ud sámu šési hurti, ama kujati mu zarádvati. Áz sam probali, probajti i vija. 

,,Blizu du Tébe išta áz Bože ”

,,Te milvam, májca na mojte dicá!”

,,Sveta Familja, Isus, Marija, Jozef- pumagájti-mu ”

     Out si hurtuvami za šési,  za ustáva nastarna šestet hurti, i hájdati da zapántim šeste glávni isteni:

1.    Sám idin Bog ima.

2.    U idina Bog ima tri personi: Bašta, Sin i Duh Svet.

3.    Sin božji ij stánal čeleć za da mu udkupi i spasi s négvata smrać.

4.    Bog ij právedini sadovnić kojtu za nadari dubrijte i za pedépsa hargjevite.

5.    Dušata na čeleka i véčna.

6.    Za da se spasimi mu-j nužna božjata milus.

CDXXII. PRÁVBITE MA MILUSARCNUSTA

TELOVNITE PRÁVB NA MILUSARCNUSTA

1.    Da narániš gládnite.

2.   Da pujéš žadnite.

3.   Da ubličeš sirmásete.

4.   Da dávaš kunák na patnicite.

5.   Da uslubudiš robjacite.

6.   Da puháždeš bulnávite.

7.    Da zakupávaš martavite.

DUHOVNITE PRÁVB NA MILUSARCNUSTA

1.                Da pugádiš grešnite.

2.                Da učiš niznájnicite.

3.                Da upatvaš na dubro dveumnite.

4.                Da raztušvaš žálnite.

5.                Da pudnáseš s iztarplivu sarci uvredvanjétata.

6.                Da uprustiš na unezi kujatu te uvredvat.

7.                Da moliš Boga za žuvite i martavite.

CDXXI. PARVIJA SVETOVIN DENJ NA SIRMÁSETE

“Da ni milvami s hurti, negu s právbi”

 

          Taze nedele, 19 november 2017-ta gudina Katuličánskata Čarkva pudbelezva za paruvi pać “Dene na sirmásete”. Za idini takaze denj, inécjátivata varvi ud Sveti Bašta Pápa Fránc, i tuj i blo izjavénu još ud unazi gudina, tojest na 13 oktobera.

              Kaći hubanći mu deka Sveti Bašta Pápa Fránc:

             “Aku ištimi da se sretim s Isusa, treba da dustégnimi du négvotu telu, prez uránevotu telu na sirmásete”.

            “Na usnuvanjétu, počnivanjétu na makár kakva dubra právba, kujatu možimi da ja navaršimi toze denj, fundácjata, temele da badi mulitvata. Da ni zabrávimi či – Bašta Náš- i mulitvata na sirmásete.”

             Ali áféša :

        “ Učástvaj i ti, pukani neguku da pladnuva toze denj zágjnu s vášta familja, ali, zágjnu s obštnusta uredeti idno jádenj za sirmásete, ali, pudari idin procént ud tojta zasluga za toze mesec na idna orgánézácja kujatu pumága i se brégosva za sirmásete.”

            Sam cégurini či námu ni treba da mu deka nékuj, out nija znájmi kako treba da právimi kača istensći krastjáne. Stéga da se mislimi na právbite na milusarcnusta.

Za tuj, slédnija post za gu prepuračemi na tej, na teze  právbi na milusarcnusta kujatu mu učati kaći da dustégnimi du Nebéskata Daržáva. 

CDXX. “ÁZ SAM BALGARČE”

Аз съм българче

Аз съм българче, и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
сичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче, и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

Иван Вазов

IX фестивал „Аз съм българче“ – Тимишоара, Румъния

   Taze gudišnata edicja na Festivála “Áz sam balgarče” uredén ud Fundácjata “Tangra” ud Mádrid Spánja, i bili gazduvan ud Ásočijácjata Balgarče ud Vinga.

 Na tije sreštenj, sas idinstvenija cél da preberi dicáta ud čužbina, da ujákni žélbata da se borati za upázvanjétu na trádicjte, folklore i balgarskata kultura, sa zal del dicá ud po mlogja daržávi.

   U parvija denj gustenete i sate prebránite sa puhodli Vinga, tám détu se-j krénali festivála, i sa mogali da se vidati štámpanjétata izprátni ud dičetata ud pu sveta, i hubanćija artističin prográm pukázani ud prebránite.  Ni u sétnija red  prebránite sa puhodli hubankata vingánska čarkva i okulinata. Sate dica sa bli razplateni s pudarac I nagraden s diplomi makár u kakaj konkurs sa učástvali: štámpanj, esej, poezija ali narudni igri i pesmi.

   Drugija, denj u sabuta, 11 novémber, 2017-ta gudina i blo uredénu idno hubanku sreštenj na balgarete ud čužbina u hotela “Continental” ud Timišvár. Hubanći mégve sa prežuveli sate prebránite i mlogu hubanći artističini prográm sa pukázali dicáta.

Mlogja pate sam dumali či - nekupać  prežuvenite mégve ni možiš da gj izdadéš prez hurti - no takvize mégve sam prežuveli i áz.

   Tréćija denj gustenete sa puhodli váruša Timišvár.

   Prepuznávam či tvarde na kasu piša za idna takvaze izvanredna prujáva, i ji vrednu da čestitami gázdite na toze festival, predstávitelete na Ásočijacjata Balgarče ud Vinga, guspudárete Fránc DRÁGHINOV i Adi KOSILKOV, ama i dicáta i sate kujatu sa gudli sarcu i trudba preku teze dene.

CDXIX. BALGARSKATA GURA UD KÁMAC

Побити камъни

Pukraj Várna, hubanćija váruš ud na Čarnotu Murji, na 18 kilumétera, kantu zapád, pu pate na Sofja, se namerva idna izvanredna “gura ud kámac”. Rasprasnat na kulu 8 kilumétera, gá gji pugladeš bi mislili či sa salpve, ali dzidve ud nekakvasi nekupaćna kaštéla, ama tija sa naturálni. Nisa idnákvi, gulemite kámac imati i du 7 métera visučna i nisa idnákvi nitu u budelesta, ima ud 30 centa du 3 métera. Po čudnu i či tija sa prázni ud vatre i napalnati s peseć.

          Za parva féć teze kámac sa krénali da gj študirvati dabe u 1828-tu letu, i ud tugázi stotni teorii sa bli izdádni či kaći sa se naprávli teze kámac. Náj vernata teorija i či teze kámac sa se naprávli ségá više ud 500 miljone gudini, kugá teze mesta sa bli ubleni ud udata na murjétu.

I taze “gura” i sámu idna ud mloštvutu hubust détu vredi da gj viditi i kujatu  se nadevam štuti po skoru da flezi u pátrémonja na UNESKO.

CDXVIII. „КОРИЧКА ВЯРА“

“ Poezijata détu ni išti da badi četéna, i poezija biz kirlá “

“ Poeta daruva krafta-mu u spitále na hurtite”

“ Poezijata i rétméćeskotu izdávanj na hubusta u hurti”

   Hubusta na poezijata mu usarceva i ujákniva dušite i mu sabužde novi usežb. Išta da vu predstáva idna kniga, ama za ustáva ávtorćata da se predstávi tá samá. Sekać áz ni bi mogali da iznamera tolkuse hubanći hurti. Vu dekam da kupiti i prečetét taze kniga s tolkuse hubanći poezij. Niji mlogu mačnu da ja namerit, putraseti sám pu svetovnata mreža interneta, ali starnata ud na Facebook: Коричка вяра - поезия на Румяна Попова-Бакърджиева

   Всеобща истина е, че често не ни остава време за близките ни хора. Отчуждението се настанява трайно помежду ни. И не случайно виртуалното общуване взема връх над персоналните междуличностни отношения. Все по-рядко човек има желание и сили да покани гости у дома. Признак на лошо възпитание и ниска култура е да позвъниш на нечий звънец без предварителна уговорка. Очите ни изразяват една хронична умора, ескалираща в постоянно напрежение или отегчение.

Макар привидно да сме свободни и да имаме право на избор, всъщност се оказваме в оковите на едно бездуховно време. Осъзнавайки тази истина, аз се разбунтувах и се впуснах да търся смисъла. Минах през много учения и философски постулати, за да стигна най-накрая до вярата, която са изповядвали моите предци, но която е останала дълбоко забравена в миналото. Още от уроците по история в училище знаем, че тази вяра ги е крепяла в годините на турското робство. Давала им е кураж и воля за достоен живот. Днес обаче ние, децата на 20 век, повърхностно познаваме същността на християнското учение. Робувайки на предразсъдъци, аз дълго се лутах, докато стигна до него. И ми се иска да спестя на моите деца това лутане. Иска ми се да им предам вярата, която за жалост никой не успя да предаде на мен… 

   Казвам се Румяна Попова-Бакърджиева. Представям Ви „Коричка вяра“ – моята поетична изповед за личния ми път към вярата и християнските ми корени.

Внучка съм на седем поколения свещеници, но ми се наложи съвсем сама да търся изгубените стойности на своята идентичност. Това търсене беше изпълнено с много тревоги, грешки и падения, но и с все по-силен оптимизъм след всяка постигната лична победа. Да откриеш себе си е най-сериозната и най-трудната задача, но ако я решиш, удовлетворението е несравнимо!

   Родена съм на прага на две столетия, когато животът се случва на все по-бързи обороти и всички вкупом сме заети с това да гоним цели, да изпълняваме задачи, да планираме събития… Тревогата е неизменна наша спътница още от училищната скамейка. Всеки ден започва с огромна доза стрес. Забързани и тревожни, ние губим от погледа си истинската стойност на живота си. Оказваме се ограбени, лишени от нашия дълбок човешки смисъл.

От утрото нахлува бързината,

на крак приемам обич и храна

не влизам никога във същината

на истинските, малките неща…

И всеки ден минава като вихър –

не го усещам в порива напред

към другите, да мога да ги стигна,

за да говорят хубаво за мен.

Надбягваме се… Има ли награда,

която да си струва след това?

В зениците на стареца познавам

една бездънна, тиха празнота…

   Всеобща истина е, че често не ни остава време за близките ни хора. Отчуждението се настанява трайно помежду ни. И не случайно виртуалното общуване взема връх над персоналните междуличностни отношения. Все по-рядко човек има желание и сили да покани гости у дома. Признак на лошо възпитание и ниска култура е да позвъниш на нечий звънец без предварителна уговорка. Очите ни изразяват една хронична умора, ескалираща в постоянно напрежение или отегчение.

Темпото напредва всеки ден...

Виждаш ли детайлите на всичко?!

Сливат се контури, цветове...

(Някой ми говори за епичност!!!)

А дълбоко в смислите горчи...

Няма повод често да се смеем!

Радостта остана спомен отпреди,

тичайки напред, ще обеднеем...

Никой не играе пред дома...

Не пристигат гости без покана...

Всички се страхуват от дъжда

и следят прогнозите отрано...

Няма време да си поседим,

ей така – с приятел под стрехата,

белите си мисли да делим

като хляб, разчупен за душата...

Темпото напредва всеки ден!

Рано ми пораснаха децата...

   Макар привидно да сме свободни и да имаме право на избор, всъщност се оказваме в оковите на едно бездуховно време. Осъзнавайки тази истина, аз се разбунтувах и се впуснах да търся смисъла. Минах през много учения и философски постулати, за да стигна най-накрая до вярата, която са изповядвали моите предци, но която е останала дълбоко забравена в миналото. Още от уроците по история в училище знаем, че тази вяра ги е крепяла в годините на турското робство. Давала им е кураж и воля за достоен живот. Днес обаче ние, децата на 20 век, повърхностно познаваме същността на християнското учение. Робувайки на предразсъдъци, аз дълго се лутах, докато стигна до него. И ми се иска да спестя на моите деца това лутане. Иска ми се да им предам вярата, която за жалост никой не успя да предаде на мен…

Коричка вяра искам да ви дам.

Дори да бъде твърда, ще е сладка

и ще забравите какво е глад.

Ще се наситите като на сватба!

Ще отшуми звукът от тишина

и ще разцъфнат ялови дървета.

В душите ви ще зрее красота

и ще е хубаво, и ще е светло.

Ще оцените малките неща

и мравката дори ще е приятел!

Коричка вяра искам да ви дам

и смисъл за пътеките нататък…

   Убедена съм, че дори само една малка „Коричка вяра“ може да нахрани изгладнелите души. Духовната храна насища чрез думите, а думите имат голяма сила. Със Слово Бог създаде света. Създаде го от любов, която така ни липсва днес и която толкова много сме изкривили в нашите объркани мисли и чувства. 

   В християнството открих извора на истинската, неподправена и неегоистична обич. Малцина са тези, които умеят да обичат, раздавайки се. Обикновено всеки търси да получи любов и проектира върху другите собствените си нужди и очаквания, а след това идват разочарованията, тъгата, самотата… Но обичта на Господ към всеки един от нас минава през Неговата жертва и страдания на Кръста. Това е безумна любов – да умреш за онзи, когото обичаш:

Тази обич е жива вода –

тя разтваря до дъно тъгата

и след болката грейва дъга –

разноцветни нюанси в душата!

Тази обич открива следи

от забравени светли копнежи –

пресъздава ги без да боли

и посява дълбока надежда.

Тази обич върви по снега

без да чувства студа, белотата

и пристига навреме – в мига

на безкрайната суша в мечтата.

Тази обич изтрива това,

от което не можеш да дишаш.

Тя e смисъл за теб и крила,

тя те учи и ти да обичаш!

   Пътят ми към вярата и любовта на Бог мина през сериозни изпитания. Преломен момент за мен беше смъртоносната болест на баща ми. Това бяха месеци за жива ретроспекция, за разкаяние и помирение. Тежките моменти ни учат на смирение и на упование. Без вяра лесно човек стига до отчаяние. Тя ме преведе през тръните и ми помогна да продължа нататък и дори да дам кураж на умиращия си татко:

Вярата поражда чудеса.

Не унивай!  Има път в гората

Между клони, корени, стебла;

спъваш се, ала вървиш нататък.

Не допускай болката, страха...

Не разбивай чудото в зародиш.

Вярата е сила и съдба,

ако ти поискаш, тя ще те проводи.

Чувал ли си смисъл как расте,

щом душата с вяра го полива!

Не унивай! Ето ме, до теб –

вяра и надежда ти наливам!

   Осъзнавайки, че животът ни не е просто времето, заключено между нашето раждане и физическата ни смърт, видях всичко в една много различна перспектива. Да повярваш във Възкресението е извор на голямо вътрешно щастие. Тази вяра те издига над баналното, над преходното. И случващото се в ежедневието ти придобива ново значение.

   С проекта си за поетична книга „Коричка вяра“ бих искала от сърце да споделя с всеки мой читател духовната радост, която ми донесе вярата. Пътят беше труден, но си заслужаваше, защото ме доведе дотук:

Душата ми израсна в тези дни.

Духът ми е свободен като птица!

По-малко вече старото боли,

а новото ме учи да обичам.

Усещам аромата на света

и нежната любов, която иде

да ме избави и да ме спаси,

у мене да извае вечен смисъл...

С надежда за живот и след смъртта,

с победата Си над греха извечен,

при мен дойде и ме докосна Той –

Безгрешният – със прошка ме облече...

CDXVII. TÁBLICATA NA UZMLOŽVANJÉTU

Pántiti-li kolku i blo mačnu, usubitu u šés natáta da naučiti táblicata na uzmložvanjétu? Ama, s tolkus po mačnu i blo vájda da ja razberémi, out aku bi ja razbráli nibi mu izgladvalu tolkuse mačnu, i sekaći nibi ja naučili kaća…poezija. Bi trebalu nija rodnicite da pumognimi dicáta i da ji istulmáčimi za dicáta da razberati. Pu svetovnata mreža - interneta za nameriti taj zvánija “ Tabel na Pitagora”.

x	1	2	3	4	5	6	7	8	9
1	1	2	3	4	5	6	7	9	9
2	2	4	6	8	10	12	14	16	18
3	3	6	9	12	15	18	21	24	27
4	4	8	12	16	20	24	28	32	36
5	5	10	15	20	25	30	35	40	45
6	6	12	18	24	30	36	42	48	54
7	7	14	21	28	35	42	49	56	63
8	8	16	24	32	40	48	56	64	72
9	9	18	27	36	45	54	63	72	81

Niji gulema rabota, možim da sapćásam či aku, na primer ištim da uzmložim 2 sas 8, tám détu za se sretati dváta, ali usemte ud parvata linja sas dváta ali usemte ud coloánata za imami odguvora. Cégurnu ci napreci da haznuva toze tábel, ditetu treba véć da i razmelu “sas kako se jadi “ táblicata na uzmložvanjétu.  S pumušta na toze tabel, ditetu moži da vidi i da razberi či aku se umenati termenete, rezultáta i si tozi ( 2x8=16 i 8x2=16)

	1	2	3	4	5	6	7	8	9
1	1	2	3	4	5	6	7	9	9
2	2	4	6	8	10	12	14	16	18
3	3	6	9	12	15	18	21	24	27
4	4	8	12	16	20	24	28	32	36
5	5	10	15	20	25	30	35	40	45
6	6	12	18	24	30	36	42	48	54
7	7	14	21	28	35	42	49	56	63
8	8	16	24	32	40	48	56	64	72
9	9	18	27	36	45	54	63	72	81

Zajéstu, ditetu treba  da vidi či  aku zami pu tri kocći ud 5 reda právati sassém 15 kocelčeta, taj za razberi logikata na táblicata na uzmložvanjétu.

	1	2	3	4	5	6	7	8	9
1	1	2	3	4	5	6	7	9	9
2	2	4	6	8	10	12	14	16	18
3	3	6	9	12	15	18	21	24	27
4	4	8	12	16	20	24	28	32	36
5	5	10	15	20	25	30	35	40	45
6	6	12	18	24	30	36	42	48	54
7	7	14	21	28	35	42	49	56	63
8	8	16	24	32	40	48	56	64	72
9	9	18	27	36	45	54	63	72	81

         Ama, ni treba áz da vu uča vás kaci da iztulmáčiti na dicáta, pumugneti ditenčitu, ali ditenčitata, i udvan či za prežuvejti zágjnu neku saháti kača drugáre kojtu gu pumága, i ne kača sprudnija, vája dáskal, i sam cégurin či, sekaći neku pać, gá purasti za se gordejt s váštu dite, a to za vu zafále.