Скъпи български деца,
Тия мои приказки са Коледен подарък за вас!
Бъде здрави и успяващи! Бъдете с отворени очи и сърца за
чудото на живота,
който е една голяма вълшебна приказка. И винаги помнете,
че сте българи,
което значи умни, знаещи,можещи и достойни, уважавани
хора.
ЧЕСТИТА КОЛЕДА!
ЧЕСТИТА 2019 ГОДИНА!
КИНА КЪДРЕВА
П
Р И К А З К И ДО Б Е
З К Р А Й
ПРИКАЗКА ЗА СТРАШНИЯ
И ОПАСЕН БАЦИЛ
НЕПОСЛУШ 13
На втори април,
тайно и незабелязано, в детска градина 1109 се вмъкна страшният и опасен бацил
Непослуш 13.
Той
се промъкна през главния вход, размахвайки крака върху носа на едно момиченце с
панделка.
И
никой не го забеляза !
Нито
директорката , която пазеше на външната врата !
Нито
възпитателките, които пазеха на стълбите!
Нито дори самата
медицинска сестра, която оглеждаше всяко дете от главата до петите с
увеличително стъкло, което се нарича лупа.
Тя оглеждаше
децата най-старателно, за да види да не
се промъква в детската градина с тях и някакъв бацил. И тъй като бацилите се
криеха къде ли не, медицинската сестра преглеждаше ръцете,ушите и коремчетата
на децата, a накрая надничаше дори в устите им да види да не би на някое дете гърлото
му да е зачервено, което значи че има подозрение там да се
крие бацил,готов да зарази децата с ангина.
И съвсем не подозираше, че
в това време страшният и опасен бацил Непослуш
13 си клатеше краката , седнал удобно на носа на момиченцето с панделка, без да
буди ни най-малко подозрение
О,
той беше много хитър бацил, и отлично знаеше, че подозрение за непослушание
будят само момчетата ! А момиченцата, особено момиченцата с панделки, не будят
ни най-малко подозрение !
И наистина, когато медицинската сестра видя
момиченцето с панделката, тя само се усмихна.
Тогава
Непослуш 13 подскочи от радост, преметна се три пъти и извика :
-
Скъпи момченца и момиченца! Алееее- оп!
И
в същия миг стана нещо, което никой не очакваше :
Децата,
кротичките и добри деца, които послушно седяха на своите мънички столчета,
И
пееха песни,
И
казваха стихотворения,
И
си миеха ръцете,
И се хранеха най-примерно в дясната ръка с
нож, а в лявата – с вилица,
Които
стъпваха на пръсти,
И
не се караха,
И не се биех,а си играеха тихичко в
кукления кът – Просто Полудяха!
Те
започнаха да се премятат презглава !
Да
крещят !
Да
пищят !
Да
се търкалят по килима и да чупят играчките !
За
една минута и тридесет и пет секунди всички играчки бяха изпочупени !
Към
тавана като ракети летяха крака на мечки !
Уши
на зайци !
Глави
на тигри !
Опашки
на маймуни !
Кубчета!
Топки
!
Кучета !
Котки
!
Кукли!
Сервизи!
Спални
!
Перални !
Колела
на автомобили!
Клавиши
на тромпети ! … -
Докато всичко стана на сол и слама !
Тогава
децата започнаха да се катерят по пердетата!
Да
скачат като кончета по канапетата !
Да
чупят стъклата!
Да
яздят вратата !
А
момиченцето с панделката успя дори да се
качи на полилея , и почна там да се люлее !
-
Какво става ? Какво става ? – викаше директорката и си държеше с две ръце
главата.
-
Зе-ме-тре-се-ни- е ! Стра- хо- тре- сение ! Сра – мо – тресение ! – повтаряха
възпитателките.
А медицинската сестра гледаше с ужас през
увеличителното си стъкло, което, всички знаете, че се нарича лупа. – Гледаше и
мигаше.
-
Веднага звънете на всички родители !
-
Веднага викнете звероукропипели !
Но
нищо не помагаше ! Защото децата не искаха да слушат нито своите родители, нито
цирковите звероукротители.
Тогава,
с бързо съобщение с надежда за
единствено спасение повикаха прочутия Професор Доктор Показвай си Езика
.
Той пристигна
мигновено върху една летяща спринцовка за инжекции , и щом се приземи, втурна
се в детската градина, скочи на директорския стол и строго извика :
-
Показвай си езика !
В
същият миг на главата му падна полилеят заедно с момиченцето с панделката, и
столът под него се разби на парчета.
-
Няма да си покажа езика ! – извика момиченцето и най- неприлично му се изплези.
-
Няма да си покажа езика ! – изкриви му се едно момченце.
И
едно друго момиченце !
И
едно друго момченце !
И
още едно !
И
още едно !
-
Няма да си покажем езиците ! – извикаха всички и взеха да хвърлят по професора
изпочупени играчки..
-Тежък
случай ! Тежък случай ! – повтаряше професорът като се измъкваше пълзешком. –
Никой не е болен от ангина ! Ни от хрема ! Ни от скарлатина ! Тия деца всичките
са заразени от бацила “Непослуш 13” !
Тук върлува страшна епидемия !Страшна епидемия от непослушание ! Тая болест е
ужасно заразителна ! И понякога е твърде продължителна !За нея още нямаме
ваксина! Затова обявявам К А РА Н Т И Н А !
Щом
каза тия думи прочутият Професор Доктор Показвай Си Езика възседна своята спринцовка
за инжекции и полетя към изследователския център “ Горчивото хапче “ , който за
по-удобно се намираше на Луната.
Той беше построен в сухото и
изровено от кратери дъно на Океана На Надеждата, и приличаше на цирк, но вместо
клоуни, тук имаше лекарствени роботи. Те най-фокуснически приготвяха лекарства
против нечуващи уши, разсеяни глави, смучене на пръсти , хвърляне на закуски,
глезотия, проклетия и всякакви други детски заболявания.
-Бързо! По-бързо! Най- бързо ! Светкавично ! – включваше скоростите на
летящата спринцовка Професор Доктор
Показвай Си Езика, и се носеше през бури, мълнии, гравитации, въздушни и
безвъздушни пространства към Луната.
- Право към Океана На Надеждата ! Право към изследователския институт “
Горчивото Хапче “ ! – командваше той разтревожен, защото се боеше епидемията от
непослушание да не излезе от детската градина и да не пламне целият град ! И
цялата държава !И целият свят!
- Ах, какво би станало тогава ! – повтаряше прочутият Професор Доктор
Показвай Си Езика , и само като си помисляше, му настръхваше брадата. – Ах,
какво би станало, ако веднага не измисля най-бързо действащо лекарство против
непослушание !
И той стигна до Луната, влетя със спринцовката в своята лаборатория,
изключи телефона, телеграфа, телевизора, телевнушителя, факса, интернет,
интеркосмос, интервселена и всичко, което можеше да му попречи да се
съсредоточи. После застана като йога на главата си, за да може всичкият му ум и
мисли да се съберат на едно място. И като постоя така, докато му причернее пред
очите, изкомандва строго :
- Уважаеми господа роботи ! Моля, включване на пълни обороти !
Мигновено в лунната лаборатория на Професор Доктор Показвай си Езика се
появи цяла армия лекарствени роботи – всички направени от разни шишета,
шишенца, колбички, лампички, епруветки, бурканчета, жички, мички,чипове,
мипове, кристали, програматори,опознаватели, избиратели, дозатори ,екранчета,
екрани и така нататък и така нататък.
- Каква задача ни поставяте, моля ? – в един глас попитаха роботите и
започнаха да изброяват :- Заушка ! Шарка ! Грип ! Дифтерит! Конюнктивит! Инат!
Глезат! Плачлит! Липса на апетит! Сополивит! Кашлит ! Мързелит! ..
- Стоп1 Стоп! Спрете ! – изкомандна ги Професор Доктор Показвай Си
Езика. – Трябва ми лекарство срещу бацила Непослуш 13 ! За секунда и половина
искам от вас да е готово ! Старт!
- Не-въз-мож- но ! – отговориха роботите и се самоизключиха.
- Тая дума да не съм я чувал! – подскочи Докторът и включи роботите. –
Старт!
- Такъв. Бацил. Няма. Заложен. В нашата. Кибернетична. Памет ! –
отговориха в хор роботите , и пак изключиха.
- Няма ли ? – ядоса се Професорът.
- Трак-трак-трак-трак! – затракаха изчислителите на роботите , и
всичките им разноцветни лампички започнаха да мигат.
- Ба-ци-лът е за-ре –ги- стри-ран ! Но не
е а-на-ли-зи-ран! – спокойно по
роботски отговориха роботите.-За да
направим лекарство, подайте ни бацила Непослуш 13, за да го анализираме. Стоп! И
да създадем лекарство срещу болестта. Стоп
-Ха-ха!- изсмя се професорът.-Идете първо да го хванете! И ако успеете,
ще ви кажа браво!
И професорът натисна едно копче и изстреля всичките роботи от
лабораторията на Луната право в Детска градина № 1109.После изтича до
теленаблюдателя на института “Горчивото хапче” и това,което видя,беше
ужасяващо:
От покрива на детската градина към роботите излетяха изстреляни с
лъкове седем милиона и деветдесет и шест хиляди осемстотин и осемдесет и три стрели.
И лъковете и стрелите бяха направени от всички възможни и невъзможни,
огъващи се и неогъващи се материали: релси, пружини, пръчки, дъски, греди,
панели, предмети и парчета от предмети, най-сръчно пригодени от децата за оръжия.
-Не-е-е-е!-викаше директорката.
-А-а-а-а!-пищяха възпитателките.
-Ура-а-а!-скачаха децата.
А високо,високо в синьото небе роботите се разбиваха на малки
разноцветни стъкълца,части,частици и частици от частиците с видими и невидими
лъчения и се въртяха на слънчевата светлина като весели картинки от
калейдоскоп.
-Да-а-а!-каза професор доктор Показвай си езика.-Неприятно! Извънредно
неприятно положение!Тоя бацил Непослуш 13 унищожи съвременната,най-модерна
техника на Изследователския институт “Горчивото хапче”! Но да не си
въобразява,че мене може да ме победи!
Ни-ко-га!
И той отвори специалната си аптека, в която държеше разни билки,
прахове,сиропи и всякакви духове,затворени в бутилки,взе едно аптекарско
автоматично хаванче и един огромен медицински компютризиран свръхмиксер, който
приличаше на бетонобъркачка,защото ако не знаете-да зднаете ,миксер на
български значи бъркачка, и се почеса по брадата.
-Такова лекарство още никой не е правил,но аз ще го направя!-рече
той,като се качваше тържествено с асансьор до гърлото на миксера гигант.
-Ще се нарича . . . Послушин!Ще го разбъркам от Умнин с три капки
Противоглезин,разбити в Антинахалин,и Тан-Таран,и Тинтирин,и
Тантарин-тиминтирин.
Така говореше сам на себе си професор доктор Показвай си езика и
прибавяше една към друга съставките на лекарството,като ги разбиваше много
старателно с гигантския миксер в лабораторията на Луната.
-Ах,тоя бацил Непослуш 13!Ах,тоя бацил!-провикваше се от време на време
професор доктор Показвай си езика и гласът му се носеше заканително из целия
институт “Горчивото хапче”,обикаляше по три пъти Луната и се загубваше някъде в
Космоса.
А в това време в Детска градина 1109 епидемията от непослушание се
развихряше все повече и повече. Директорката и възпитателките,и дори самата
медицинска сестра просто не знаеха какво да правят!
-Ало!Ало!Министерството на детските градини!-викаха хорово те в
останките от телефона,които усилено крепяха,ала децата бяха успели да прекъснат
жиците и нямаше връзка.
-Ало!Министерството на детските градини!-плачеше Директорката, свряна
надеждно в мазето зад грамадата останки от парното отделение.-Ало!Господин
министър!-хълцаше по единствения оцелял мобифон скрит предвидливо и на време
през деколтето на директорската й пазва в невидимо и трудно досегаемо пространство.
Обаче мобифонът бе изключил,тъй като батериите му бяха изгорели от вълнението и
страха й.
Но в Министерството на детските градини отдавна всичко знаеха! Защото
едно министерство затова е министерство, за да знае всичко.Още щом започна
епидемията,веднага бе свикано важно извънредно съвещание за детското
непослушание.
На съвещанието се изказаха хиляда двеста и един учители!Две хиляди и
сто родители!Три хиляди пенсионери!Пет хиляди готвачи, лелички и портиери!Дванайсет
детски лекарки!Тринайсет детски зъболекарки!И един детски писател!
На съвещанието бяха изнесени 14 доклада и 107 съдоклада, и накрая се
взе решение :
“Във връзка с разразилата се епидемия от непослушание в Детска градина
1109 , в столицата и в страната да бъде обявено извънредно положение!
Трябва да се вземат бързи мерки!
Децата трябва да се укротяват!
Децата трябва да се възпитават!”
В същия миг в Министерството на детските градини и на други важни места
бяха инсталирани камери и монитори за пряко наблюдение на Детска градина
1109.Три бронирани вертолета спуснаха по въздуха около сградата на детската
градина кордон от панделки,намазани от двете страни с лепило,за да се залепя
всеки,който се опита да влезе или да излезе от заразеното място. В същото време
лично от министъра бяха изпратени светкавични радиограми със заповеди до всички
заводи за играчки :
“Поради създаденото извънредно положение във връзка с епидемията в
Детска градина 1109 заповядвам : заводите за играчки да работят денонощно и
цялото производство незабавно да бъде изпращано в Детска градина 1109”!”
-Не раз-ре-ша-вам!-викаше главният счетоводител.-Уважаеми господин
министър,нима не разбирате,че децата от Детска градина 1109 ще изпочупят
всичките играчки?Знаете ли колко пари ще струва това?
-Зная,разбира се!-викаше министърът.-Но,уважаеми господин главен
счетоводител,не можете ли най-после да разберете,че по-добре е децата да чупят
играчките,отколкото да разрушат самата детска градина.И сградата на детската
градина.И да разнесат болестта в целия град.И в цялата държава.И дори в целия
свят.
И заработиха усилено всички заводи за играчки :
И дървеният завод за кубчета.
И гуменият завод за моряци.
И подскачащият тенекиено-бакелитен завод за автомобилчета.
И кръглият завод за футболни топки.
И стъкленият завод за стъклени топчета.
И надувният завод за балони.
И заводът “Спящата красавица” за най-различни кукли.
И заводът “Картоненият лъв” за страшни африкански зверове от изкуствена
кожа.
И заводът “Зайченцето бяло” за добри домашни и горски животни от
кадифе.
И дори шареният завод за цветни моливи,бои и тебешири.
И лего!И млего!И Барби!И Гарби!
Те работеха по цял ден и по цяла нощ.И по цял ден и по цяла нощ към
Детска градина 1109 летяха камиони,натоварени с играчки.Сто и двама бронирани
роботи за особени задачи,с бели престилки и марли на устите,разтоварваха
камионите в задния двор на детската градина и след всяко разтоварване скачаха в
един казан с вряла вода и най-всемикробоунищожителни препарати и химикали за
дезинфекция.А децата изчакваха играчките и с войнствени викове превръщаха всичко
на сол и слама.
-Вай,вай,вай,вай!-вайкаше се главният счетоводител.
По монитора за преки наблюдения на детската градина той гледаше какво
става, и понеже не вярваше на изчисленията на компютрите и на всякаквите
сметачни машини, проверяваше на голямото дървено сметало колко струват
счупените играчки.
-Две хиляди и триста самолета-броеше той.
Хиляда сто и седем вертолета;
Пет хиляди и два с автоматично и дистанционно управление автомобила;
Сто слона и една камила;
Три хиляди и три трамвайчета;
Дванайсет милиона зайчета;
Петнайсет милиона топки;
Шестнайсет милиарда хлопки;
Сто билиона кукли с букли…
дванайсет хиляди без букли;
Хиляда трилиона шарени балона;
Жирафи,лъвове и тигри-шестнайсет милиона!
Петнайсет хиляди и три компютърни игри.
-Вай,вай,вай!-вайкаше се главният счетоводител и след всеки камион с играчки си мокреше носната кърпа със
студена вода и я слагаше на главата си.-Уважаеми господин министър!Ако
епидемията от непослушание продължи още един час,незабавно си подавам
оставката!
-Няма нужда-обади се някой и край прозорците на Министерството на
детските градини прелетя прочутият професор доктор Показвай си езика.Той весело
си клатеше краката,възседнал спринцовката за инжекции,а зад спринцовката се
люлееше един огромен оранжев балон,вързан с небесносиня панделка.На балона бяха
изрисувани две големи букви “В П”.
-Какво ли ще е пък това?-чудеха се хората и гледаха нагоре,но прочутият
професор доктор Показвай си езика не им обръщаше ни най-малко внимание.
Той летеше право към Детска градина 1109.
-Ураааа!-завикаха децата,защото още никога не бяха виждали такъв
огромен оранжев балон,завързан с небесносиня панделка…Ураа!-завикаха и се
приготвиха да замерят балона кой с каквото свари.
Обаче.
точно в тоя миг
над
главата им се разсипаха мънички бели парашути.
Децата, разбира се,веднага се спуснаха да ги ловят.-Те не знаеха,че
това не са парашути,а най-обикновени чашки,каквито има на автоматите за
лимонада. Прочутият професор доктор Показвай си езика беше заредил с тях
летящата спринцовка за инжекции и сега ги изстрелваше като снаряди.
Когато чашките бяха изстреляни,професорът сложи една тъничка игличка на
спринцовката и я заби в балона.Игличката беше толкова тънка, че балонът не се
пукна.Само стана по-малък,а спринцовката се напълни и стана оранжева.
Тогава прочутият професор доктор Показвай си езика хвана спринцовката
като автомат и с един откос напълни летящите чашки!
Всичко това той направи много бързо-по-бързо от фокусник,затова децата
не можаха нищичко да забележат.Те само видяха как мъничките бели парашути някак
изведнаж станаха оранжеви,и то точно в мига,когато ги улавяха!
И много се изненадаха,когато разбраха,че това не са парашути,а чашки!
А когато видяха,че чашките не са празни,а са пълни с нещо
оранжево,което мирише на портокали-съвсем се изненадаха!
-Портокалов сок!Портокалов сок!-завикаха децата и веднага започнаха да
пият,защото от непослушанието бяха страшно ожаднели.
-Ей,какъв сладък портокалов сок!-пиеха те, и като изпиха всичко,се
облизаха.
-Наздраве!-обади им се отгоре прочутият професор доктор Показвай си
езика.-И моля,обърнете внимание.Тоя “портокалов сок”,дето го изпихте, не е
никакъв портокалов сок,а противоопасното и ефикасно лекарство “Витаминозен
лослушин”,което аз измислих за вас!
И прочутият професор доктор Показвай си езика посочи с показалеца си
там,където трябваше да бъдат двете големи букви “В П”, изрисувани на оранжевия
балон.Само че буквите вече ги нямаше,защото всичкото витаминозно послушание
беше изпито от децата и балонът съвсем се беше свил.
-Ха-ха-ха-ха!-разсмя се професорът,а децата гледаха,мигаха и нищо не
можеха да разберат.
И както гледаха и мигаха,изведнъж носовете им започнаха да ги сърбят и
децата започнаха да кихат.
-Киху!Киху!-кихаха те.-Киху!Ки-ки-ки-ху!
-Ха така!Силно!Още по-силно!-викаше професорът,изправен върху летящата
си спринцовка за инжекции и дирижираше от въздуха кихането на децата.
Той дирижираше толкова разпалено,че дори и сто и двамата роботи, които
не бяха пили витаминозно послушание,си свалиха марлите от устите и взеха да се
надкихват.
А медицинската сестра,която веднага дотича,щом чу,че се киха,с ужас
гледаше през увеличителното си стъкло как с кихането от ушите на децата
изскачат мънички,страшни и опасни непослушчета.
-Какво става?Какво става?-пищяха те,като падаха на земята,после се
завъртяваха като вихрушка и пред очите на всички застана самият бацил Непослуш
13.
-Тревогааа! Спасявай се! –
уплашено извика той, огледа се и скочи на носа на момиченцето с панделката
- Бягай! – заповяда му със страшен и опасен глас Непослуш 13 .
Момиченцето просто не знаеше какво да прави.
- Бягай ! Бързо да се махаме оттук !Защо се бавиш! Остави ги тия! Аз ще
те направя Мис Непослуш! Мис вещица ще
те направя! Бягай! Или ще ти изкривя носа! – извика на момиченцето още
по-страшно и опасно Непослуш 13.
И в тоя миг…Някой го пипна за ухото.
Това не беше никой друг, а самият известен и прочут професор доктор
Показвай си езика, който се беше спуснал със светкавична скорост на своята
спринцовка за инжекции.
- А-а! Хванах ли те най-после! – каза той и вдигна с два пръста страшния
и опасен бацил Непослуш 13 във въздуха. – Ще заразяваш децата и ще правиш
епидемии от непослушание и безмозъчни безобразия, а ? !!
И професорът извади от джоба на професорската си престилка един
специален буркан за опасни бацили и бактерии,отвори капака и без да обръща
внимание на Непослуш 13,който пищеше и риташе,постави страшния и опасен бацил
вътре.
После затвори хубавичко капака и пъхна буркана обратно в джоба на
професорската си престилка.-Е? Как е?- намигна той на децата.- Я да видим сега
кой ще си покаже езика?
-Аз!- каза момиченцето с панделката.
-Аз!- нареди се до него и момченцето ,което сега не се кривеше и не се
плезеше,а си показваше езика.
-И аз! И аз!- дойдоха другите момченца и другите момиченца.И се
натрупаха изплезени около професора.
-Така! –рече доволен професорът.- Епидемията е ликвидирана! Остава само
да си умиете очите!И веднага,моля ви се,се залавяйте да почистите и подредите
както трябва детската градина,защото тая бъркотия чака вас!
И прочутият професор доктор Показвай си езика се обърна кръгом,
възседна летящата си спринцовка и отлетя към Луната.
-Край! –въздъхна с облекчение директорката като се измъкваше разрошена
и раздърпана от мазето за всеки случай с мобифона в пазвата, а след нея
въздъхнаха с облекчение още по-разрошените и раздърпани възпитателки и самата медицинска сестра.
-Край! – обърса чело с мократа си носна кърпа главният счетоводител на
Министерството на детските градини и прибра дървеното си сметало.
-Край! – усмихна се министърът.- Все пак справихме се с положението.Браво
на професора!
И той отиде в министерския си кабинет,повика секретарката си и
продиктува нова заповед :
“Тъй като опасността от масова епидемия от непослушание във връзка със
случая в Детска градина 1109 е ликвидирана,
н а р е ж д а м :
Извънредното положение в столицата и в страната да бъде отменено и
всички заводи за играчки да преминат на редовна работа!
Второ :
За изключителни заслуги в борбата с епидемията се награждава със
специален орден “Витаминозен мислопослушин” професор доктор Показвай си езика!”
Щеше да се подпише,но помисли,помисли и прибави :
Трето :
За неумение да направят живота на децата в детската градина интересен и
да ги възпитат както се полага за умни граждани на Третото хилядилетие, уволнявам
директорката, възпитателките и самата медицинска сестра от детска градина 1109 и ги
преназначавам като градински джуджета от минали епохи.
После
министърът на детските градини се подписа, сложи печат и приказката
свърши.
Niciun comentariu:
Trimiteți un comentariu