CCCXI. ”BALA NA PÁTENČETATA”

      Se gordejmi i falusejmi sas nášte dičeta, i dnés si ubráštemi pogleda kantu „Ramsćija Katuličánsći ličej Gerhardinum„ ud Timišvár. U taze nova učebna gudina  2016-2017, Bréšća i predstávna ud dve ”pátenčeta” (dicá u devetija klás): Rádulov Georgiáná i Severá Eduárd. Na toze bál, uredéni za sate da ji žélati ”Dubre dušli u náša ličej”,  kača náj hubanćéte pátenčeta sa bli udbráni, na parvotu mestu (vlášći:Miss boboc): Rádulov Georgiáná, i na drugotu mestu Severa Eduárd.

Vu čestitami/ grátulirvam, i da ni zabráviti či se gordejmi/ falusejmi s vás, milni brešćánčita.

CCCX. SREŠTENJ NA KRASTJÁNSĆITE FAMILJ

                                                                                   publikuvan u

 Hubanći spomene imami sinca ud Rágjne, sarcata krénati da baktati po jáku i po na častu gá se dubližimi du svetata svetica. Sas niéstarplénji čekami tuje vreme seku gudina, ama taze 2016-ta gudina, etu či smi imáli još idna prelega da se dubližimi du hubankata básilika na nášta Nebéska Májća.

     U 5 november u Rágjne, krastjánsćite familj sa se sretli, za taj idin denj da badati zágjnu, da molat, mislati i da si pudileti tejnite prežuven dugadjáji medgju tej.
Hubanći denj s hubanći spomene smi izmenali sate kujatu sa zal del na tuje sreštenj i po rastušni smi si dušli, raspuznani idin s drugj i uveréni u jákata vera na katuličánscite familj kujatu sa zal del na tuje sreštenj.
     I dicáta sa zal del na tuje sreštenj i pud upatvanjétu na sistrite kalugjerći sa igráli, molili sa se razpuználi negju tej, i kača tejini álduv sa naprávli idna hubalka svetica kujatu sa ja dunéli napreći ultáre na Svetata Misa.
Posle pládne, idna hubanka Sveta Misa i bla udslužna za sate kujatu sa zal del na tuje sreštenj i za blágusov na sate krastijánsći familj ud Timišvarskata Biskupija.
Nekolkus ud učástnicite na tuje sreštenj sa čali mulitvata na vernicite, taj kaćétu smi ja usešteli, mislili i izmislili sincata zágjnu, za  da preleji sate nášte žélbi i iskanjéta kantu nášta Nebéska Májca.

     U tripérenjetu na toze kaharin žuvot, ladéni pu  nividenite talázete i zaglufen ud jureša na kátadenšnite deni, u toze denj smi dubávli putera da se uvervami idin u drugj, ama osubitu u Guspudina Boga, prez hurtite na misnicite i na prebránite ami i prez igri i primere, žuvejmi kača istensći krastjánsći familj s uvervanjétu či za imami prelega da zamim del i na drugja takvize sreštenjéta.

 

CCCIX. DENE NA SATE VERNI MARTAVI, 2 NOVEMBER 2016

Dáj smilenj dáj pučinak

O Bože na dušite

Za kujatu sas toze álduv

Ti se molat vernite 

Da nji dedé udléknenji

Tuja bizkrájna mila

Dáj smilenj dáj pučinak

Na seku verna duša

Isuse koj si za sat svet

Samusébe se predál

Da ti badi milin tébe

 Toz prečis náša dár

Da nji dedé udléknenji

I véčnotu blažénstvu

Tezi duši détu pátat

Čekat uprušténjétu

U parvija red, ud levicata na desnicata: Pejov Mariška, Ronkov Mariška, Ronkov Mariška, Ráčov Nácka, Fránjov Patuška, Bobojčov Mariška.

Sadnič, ud levicata na desnicata: Pejov Mariška, Tápánov Tereska, Velčov Katarinka, Velčov Tereska, Sálman Ánka.

CCCVIII. U 11 DECEMBER 2016, GLASUVAJ BALGARSĆI - PALĆENSĆI

CCCVII. ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ - 1-ВИ НОЕМВРИ

Pu: http://www.infobulgaria.info

   Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България.

   Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г.

   Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.

   През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да използва Юлианския календар – чак до 1968. Съответно 19 октомври – денят, в който се чества Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец), става първи ноември по новия календар). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

                                   Прокламацията на Деня:

   „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

    През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим.   Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България. С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята в България. Въпреки това, традицията остава запазена в паметта на българския народ. В много селища на България този ден се отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп на този ден учениците от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската азбука, осветени отвътре и дефилират пред обществото на селището облечени тържествено, в много случаи с народни носии.

   След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.

   Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Никола Бацаров, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и много други.

   По повод обявяване празника за общонационален министър Стоян Омарчевски казва: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот... Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“

„ Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове“

      Неофит Рилски 1835 г.

„     Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…“

Петко Славейков 1886 г.

CCCVI. СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

София 1169, пл. „Княз Александър І” № 1, тел. 02/939-37-19, факс 02/986-16-79, email: cik@cik.bg

СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ

Централна избирателна комисия информира всички български граждани, които на 06.11.2016 г. се намират извън страната, че могат да гласуват на изборите за президент и вицепрезидент и в националния референдум дори да не са подали предварително заявление за това, в секция по свой избор. За да бъдат допуснати до гласуване, е необходимо е да представят документ за самоличност – лична карта, паспорт или военна карта.

В случай, че срокът на валидност на личната карта или паспорта е изтекъл, избирателят/гласоподавателят се допуска до гласуване, ако представи удостоверение, издадено от дипломатическото или консулско представителство на Република България, че е подал заявление за издаване на нов документ за самоличност.

Членовете на избирателната комисия ще предоставят на избирателите декларация (Приложение № 22-ПВР/НР от изборните книжа), с която те ще декларират, че не са гласували и няма да гласуват на друго място. Ако гласуват и в изборите за президент и вицепрезидент и в националния референдум, ще подпишат два броя декларации.

Справка за броя и адресите на избирателните секции в чужбина можете да направите в сайта на ЦИК - https://www.cik.bg/bg/pvr2016/foreign/addresses.

CCCV. „МОЯТА КРАЧКА КЪМ ПО-ДОБРОТО УТРЕ“

ДО
Начално училище в с. Брещя, област Тимиш

Уважаеми Г-н Петър РАДУЛОВ

Академичното ръководство и екипът на Академичен център за кариерно консултиране и връзки с обществеността при Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов имат удоволствието да Ви поканят за участие в традиционното издание на:
 

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА УЧЕНИЧЕСКО ЕСЕ

„МОЯТА КРАЧКА КЪМ ПО-ДОБРОТО УТРЕ“
 

1. Условия и изисквания на конкурса:
До конкурса се допускат ученици от 11 и 12 клас от всички средни училища в страната.
Есетата трябва да отговарят на следните изисквания:
·      да са във формат до 2 печатни страници (3 600 знака);
·      да притежават ясно формулирана теза, която съотвества на зададената тема, и логическа последователност;
·      да са подходящо аргументирани;
·      да съдържат актуални примери, както и препоръки.

2. Изисквания за оформяне на есето:
Обемът на есето трябва да бъде до 2 страници (Page Size - А4, Page Setup - Top: 25 mm, Bottom: 25 mm, Left: 30 mm, Right: 25 mm; Font -Times New Roman, Size – 13 pt; Word 97-2003, Line Spacing 1,0; Изображения - TIFF или JPG формат, минимална резолюция 300 dpi).

3. Важни срокове:
Желаещите да участват в конкурса могат да изпращат своите разработки на електронен адрес: career.center@uni-svishtov.bg в срок от 17.10.2016 г. до 20.11.2016 г., включително.

Победителите ще бъдат обявени на официалния сайт на Стопанска академия през месец декември 2016 г.

4. Процедури за кандидатстване и оценка:
Подаването на есетата е само онлайн на имейл: career.center@uni-svishtov.bg. В полето Subject ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се изписват: име и фамилия на автора, наименование на средното училище и град. В мейла се прикачват попълнения Регистрационен формуляр и файлът, съдържащ есето.

Жури в състав представители на АЦККВО и преподаватели от Стопанска академия „Димитър А. Ценов” – Свищов ще следи и за правилното прилагане на езиковите норми.

ВАЖНО! Всички автори ще получат сертификати за участие в конкурса, а участниците, класирани на първите три места ще бъдат наградени на официална церемония в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов.

Контактна информация:

Академичен център за кариерно консултиране и връзки с обществеността при Стопанска академия „Димитър А. Ценов”,
гр. Свищов, п.к. 5250, ул. „Емануил Чакъров” № 2
тел. (0631) 66 437, e-mail: career.center@uni-svishtov.bg