vineri, 30 noiembrie 2018

CDLXXXIX. ПРИКАЗКИ ДО БЕЗКРАЙ (2)


ПРИКАЗКА ЗА ГЛУПАВОТО МАГАРЕНЦЕ

Кина Къдрева

В цирка  на площада живееше едно магаренце.Съвсем глупаво магаренце с панделка на опашката!
То се казваше Пепи,ходеше обуто с червени панталони и пиеше мляко от биберон.
Неговата баба,голямата циркова актриса Магарита,искаше Пепи да стане прочут клоун.Затова още на другия ден след своето раждане Пепи започна да взема уроци.
Ако искаш да станеш цигулар,трябва да взимаш уроци по цигулка! Ако искаш да станеш гимнастик,трябва да играеш гимнастика! Ако искаш да станеш дипломат, трябва да учиш езици и тънки дипломатически науки на ходене по въже.
Но ако искаш да станеш цирков клоун,трябва да взимаш уроци и по цигулка!
И по пиано!
И по тромпет!
И по гимнастика!
И по скачане!
И по ходене на въже!
И по премятане!
И по ритане на разни и всякакви топки!
И по учене на разни и всякакви езици!
И по летене в Космоса!
И по рисуване на картини!
И по писане на стихотворения!
И по смятане на мъчни задачи!
И по падане!
И по ставане!
И по тържествено покланяне!
И по всичко!
Така че малкото магаренце взимаше уроци от сутрин до вечер,от сутрин до вечер без прекъсване.
Без да излезе на улицата!
Без да се поразходи!
И без да си поиграе с приятели!
То взимаше уроци, а баба му седеше в едно кресло, гледаше го строго през очилата си, и когато магаренцето изкарваше урока добре, тя копитопляскаше и му даваше бонбони, а когато сбъркаше,тя скачаше сърдито,връзваше му кърпата за хранене и му даваше да пие мляко от биберона, за да има сили.
Разбира се, като изпиеше пълен биберон мляко, Пепи събираше толкова сили, че по време на целия урок не правеше нито една грешка.
Затова той стана голям клоун.
И ето че дойде ред на неговото първо представление.
По тоя случай из целия град бяха разлепени афиши с портрета на Пепи.
На афишите пишеше:

Елате да гледате чудо голямо:
Магаренце смело – по-смело от лъв!
Ах, колко е смешно да знаете само!
Магаренце умно,
На цирка клоун пръв!
То всичко, всичко може!
То всичко, всичко знае!
На лоста се премята
И волейбол играе!

След такава реклама билетите бяха просто мигновено разгпродадени. А когато наближи часът за представлението,на площада около цирка се събраха толкова момиченца и момченца, заедно с бабите си и с дядовците си,и с майките си,и с бащите си,и с чичовците си,и с лелите си, които не бяха успели да си купят билети,че директорът на цирка се видя в чудо!
Те всички искаха да видят знаменитото магаренце,и то веднага!
Нямаше как!
Директорът взе една голяма помпа и почна да надува купола на цирка. Надува го, надува го, докато куполът покри целия площад заедно с децата. В същия момент засвири тържествена музика и на арената излезе магаренцето Пепи! То се поклони на всички страни и представлението започна.
Ах, само да можехте да видите как Пепи танцуваше по тъничко въже, изопнато високо под самия купол!
Как играеше ръченица с червеничките си пантофки върху въртящ се на арената барабан!
Как важно разговаряше на френски и английски с дебелия слон Мишо!
Как решаваше мъчни задачи от учебника за трети клас!
Как свиреше на тромпет!
Как пееше по ноти най-новите естрадни песни!
Как скачаше през огнени обръчи като същински лъв!
Как се въртеше на опашката си с главата надолу!
-Браво!Браво!-викаха децата и ръкопляскаха.
-Браво!-викаше директорът на цирка и размахваше възторжено зеленото си директорско бомбе.
А бабата на магаренцето,която седеше в ложата на първия ред, плачеше от умиление и бършеше сълзите си с дантелена кърпичка.
Най-после представлението свърши.
Тогава директорът на цирка тържествено излезе на арената и поднесе на Пепи огромен букет.
Всички започнаха да викат “Ура”, а магаренцето, което можеше всичко да прави, стоеше с букета посред арената и не знаеше какво да го прави.
-Що за нещо е това?-си мислеше магаренцето, тъй като никога в живота си не беше виждало цветя. –Що за нещо е това?-Гледаше учудено то букета.-Защо ми го поднесоха така тържествено и какво ли трябва да направя с него?
То се помъчи да си спомни дали е имало урок за такова нещо, но такъв урок не можа да си спомни, и понеже букетът миришеше на хубаво, магаренцето рече:
-О, благодаря! Това нещо май е сигурно за ядене!
И то започна да хрупа букета.
-Ах, какъв чудесен номер!-завикаха децата и взеха да се смеят.
-Ах, какъв най-весел номер!-смееха се те, а магаренцето невъзмутимо хрупаше букета и пъстрите цветя така му се услаждаха, че от услаждане забрави за представлението, и за баба си, и за директора на цирка, и дори за това, че не е какво да е магаренце, а известен прочут клоун.
-Стой!Какво правиш?-извика възмутен директорът, скочи и дръпна от устата на Пепи зелените дръжки.
Но на магаренцето толкова му се бяха усладили зелените дръжки, че почна да тича из цирка и да яде всичко, което е зелено.
Най-напред видя един зелен афиш-и го изяде!
После намери зелената пантофка на своята баба и я изяде!
След пантофката схруска зелената сигнална лампа!
След лампата налапа зелената панделка на собствената си опашка!
-Какъв срам! Какъв срам!- повтаряше баба му и стискаше очите си, за да не гледа.
А магаренцето вече дъвчеше зелената циркова завеса.
-О! Ще те науча аз как се ядат лампи и завеси!-рече разгневен директорът на цирка и се спусна да улови магаренцето. Но щом се приближи, Пепи грабна от главата му зеленото директорско бомбе и хукна да бяга.
- Дай ми бомбето! Дай си ми бомбето!-развика се директорът и взе да гони Пепи.
Но магаренцето тичаше много по-бързо от него.
То обикаляше арената, а директорът тичаше разгневен след него с протегнати напред ръце и падаше, и ставаше, и се премяташе, а целият цирк кънтеше от смях.
Смееха се момченцата и момиченцата!  
                                    И майките на момченцата и момиченцата!
                                                                                                И бащите !
                                                                                                И лелите !
                                                                                                И чичовците !
                                                                                                И бабите !
                                                                                                И дядовците !
И всички, които бяха дошли в цирка да видят знаменитото магаренце.
-Браво на мгаренцето !
-Браво на Пепи !
-Са - мо  Пе - пи !Са-мо   Пе-пи! – викаха те
      и тропаха,
и скачаха,
            и хълцаха,
                        и плачеха,
                                    и се заливаха от смях.
-Са - мо  Пе - пи ! – се носеше отвсякъде,защото гоненицата на директора и на магаренцето беше много смешна, и момченцата, и момиченцата, и майките, и бащите, и лелите, и чичовците, и бабите, и дядовците мислеха, че това е най-големият номер на представлението
Те се смееха все по-силно и по-силно. Магаренцето бягаше все по-бързо и по-бързо, а директорът, задъхан, вече лазеше на четири крака.
-Спри !Спри !- викаше той. – Така ли се постъпва с директорско бомбе ?!! Дай си ми бомбето!
Но никой не го чуваше, защото смехът беше много силен, а гласът на директора съвсем-съвсем прегракнал.
-Ще те науча аз как се подхвърля директорско бомбе ! – рече     директорът и взе да дебне магаренцето.
Той го дебнеше, а куполът на цирка се издуваше от смях.
            Той го дебнеше, а куполът на цирка се издуваше от смях.
И точно когато го издебна, куполът на цирка гръмна от издуване и се разпръсна на парчета.
Всички залегнаха на земята и си закриха очите.
Когато се свестиха от уплахата, когато си отвориха очите и когато погледнаха нагоре през скъсания купол, видяха как от небето бавно като парашут се спуска зеленото директорско бомбе-
    спуска се,
            спуска се
                     и когато най-после се спусна съвсем и се намести върху главата на директора, всички забелязаха, че зеленото директорско бомбе е на главата на директора, но магаренцето го няма!
-Пепи! Пепи! Къде остана, Лели?-взеха да викат със сълзи на очи децата ,
и натруфените, наконтени, облечени официално и претенциозно, майки на децата,
        и брадатите бащи,
                и мустакатите дядовци,
                       и напудрените баби,
                               и както си бяха с перуките и официалните дрехи, взеха да лазят из цирка и да търсят магаренцето.
Те обикаляха арената, Провираха се под килимите. Надничаха под столовете. Обръщаха джобовете си да не би случайно магаренцето да се е мушнало там и да се е загубило между носните кърпи, ключовете и всякаквите дреболии. Катереха се по хобота на слона Мишо и проверяваха какво има в ушите му, като светеха вътре с батерии, както когато се наднича в мазе. Дори си пъхаха един след друг главите в устата на лъва,да разберат не се ли е случило нещо в бъркотията.Но от Пепи нямаше и следа.
-Той е пропаднал! Той е изчезнал! Той е излетял в Космоса, и то без скафандър!-повтаряше баба му, голямата циркова актриса Магарита, и припадаше едно след друго.-Ти си виновен! Ти! Ти!-сочеше тя към директора.
А директорът стоеше сред арената, натискаше зеленото директорско бомбе на главата си и гледаше небето през дупката на скъсания цирков купол.
-Ето го!-извика той като гледаше през дупката, и в същия миг скочи на един трамплин, направи едно гигантско салто и излетя през скъсаното.
-Къде е? Къде е на баба съкровището!-извика голямата циркова актриса Магарита, спусна се към трамллина и излетя подир директора!
-Къде е? Къде е?-развикаха се всички и през скъсаното на купола започнаха да излитат момченца и момиченца,
и баби,
    и майки,
       и дядовци,
           и бащи,
               и чичовци,
                   и лели,
                       и портиерки,
                           и камериерки,
                               и пазачи,
                                   и билетопродавачи,
                                       и добре,че животните от цирка бяха в клетки, защото иначе сигурно щяха да излетят и те.
- Пепиии!-викаха всички и летяха в летяща редица все по-високо и по-високо,
и летяха,
    и летяха,
а знаменитото магаренце летеше далеч пред тях и те все не можеха да го настигнат.
- Дайте да го примамим с нещо зелено! Дайте нещо зелено преди да е достигнало до Космоса!-викаше директорът и размахваше зеленото си директорско бомбе, но небето беше толкова голямо и синьо, а директорското бомбе толкова малко в това голямо небе, че просто не се забелязваше.
Тогава всички,както летяха,започнаха да търсят нещо зелено по джобовете си,но нищо не намериха и вече се бяха отчаяли,когато видяха,че летят над зелената ливада.
-Пепи!Зелено!-извикаха те.-Надолу!Гледай надолу!
Пепи погледна надолу и като видя зеленото,веднага започна да се приземява.
Тогава всички си отдъхнаха и започнаха да се приземяват,като си мислеха с радост как още малко и ще се търкулнат на меката ливада, как ще прегърнат любимото си магаренце и колко хубаво все пак завърши всичко.
Но не щеш ли,духна вятър.
     Той най-неочаквано ги издигна към облаците,
          после ги отнесе към града,
              залюля ги над покривите и те започнаха да падат по комините,
                  по антените,
                      по дърветата,
                          по балконите,
                              по въжетата за пране,увиснали между балконите,
                                  по телеграфните стълбове,
                                      върху бързащите автобуси и къде ли не!
Едно момиченце с панделка падна в една кошница с домати.
Един дядо с бакенбарди падна в бебешка количка и добре,че бебето не беше вътре.
Голямата циркова актриса се приземи в най-горната кабина на виенското колело и дълго се въртя ,додето слезе.А директорът на цирка като истински цирков директор успя да възседне стрелата на огромен кулокран.
-Марсианци!Валят марсианци!-викаха гражданите и се трупаха по прозорците на къщите и на учрежденията,за да гледат,а падащите размахваха ръце и крака и викаха:
-Пепиии!Пепи!
Защото в тоя момент магаренцето се приземяваше по средата на улицата сред най-голямото движение.
-Стой!Стой!-викаха момченцата и момиченцата,и майките на момченцата и на момиченцата,и бабите им,и дядовците им,и лелите им,и чичовците им,и всички,и всички!
Те викаха от комините
    и от покривите,
        и от антените по покривите,
           и от балконите,
               и от въжетата,изопнати между балконите,
                   и от телеграфните стълбове,
                       и от кошницата с домати!
И от виенското колело!
    И от бебешката количка,
         и никой не мислеше за себе си,а всички мислеха за любимото си магаренце.
-Стой!Стой!-викаха на магаренцето,защото улицата,на която се беше приземило,беше една много опасна улица!
Но магаренцето,което беше най-ученото магаренце в света и знаеше френски
и английски,     
   и можеше да решава най-трудни задачи,
        и да танцува на въртящ се барабан,
            и да играе волейбол,
                което знаеше да свири на пиано,
                    на цигулка,
                        и на тромпет,
                            и можеше да прави още хиляди неща,
                                 не беше излизало на улицата.
И както не знаеше какво са цветята и какво е зеленото на ливадата,така не знаеше и какво е опасна улица и как трябва да се движи човек по една опасна улица.
Затова,
    щом се приземи,
         то скочи на краката си и хукна сред колите и сред камионите, без да се оглежда,без да спира на пресечките и без да се съобразява със светофарите.
То тичаше с цялата сила на червените си циркови пантофки, прескачаше акробатически колите,правеше салта над камионите и пак тичаше,защото търсеше зеленото на ливадата.А зеленото все го нямаше,тъй като ливадата беше далече,а в града нямаше дори зелени градинки,понеже градът беше един каменно-бетонно-асфалтиран град. Затова магаренцето продължаваше да тича.
И ето че в града настана страшна бъркотия!Магаренцето тичаше където му видят очите,а наоколо свиреха клаксони,виеха сирени, скърцаха спирачки,пищяха милиционерски свирки.
-Хванете го!Хванете това глупаво магаренце!-викаше директорът, възседнал стрелата на огромния гигантски кулокран.
А голямата циркова актриса Магарита гледаше с ужас от въртящото се виенско колело и припадаше едно след друго.
И всички се спуснаха да ловят Пепи.
И шофьорите на леките коли.
И шофьорите на камионите!
И милиционерите!
И пешеходците!
И момченцата!
И момиченцата!
И майките им!
И бащите им!
И бабите им!
И дядовците им!
Те се спускаха от комините,от покривите и от антените по покривите,и от балконите,и от въжетата за пране,изопнати между балконите,изпълзяваха от кошниците с домати и от бебешките колички,докато заградиха Пепи от всички страни.
Едва тогава Пепи спря,огледа се и като видя толкова хора, помисли,че трябва да даде представление.
-Те сигурно са се събрали за представление!-рече си магаренцето.-А като им направя представление,може пак да ми дадат от онова сладкото със зелените дръжки,дето мирише на хубаво.-  И започна да подскача ръченица с червените си лачени пантофки,да върти опашката си,на която все още стоеше парченце от зелената панделка,и да пее най-любимата си песен.
-Браво на магаренцето!-завика насъбралия се народ.
А магаренцето започна да гледа има ли някъде зелено,за да го налапа.
И тъкмо бе видяло зелената вратовръзка на един шофьор,
и тъкмо направи едно салто с намерение да я грабне от въздуха като един най-добър акробат,
когато някой го хвана за ушите.
Хвана го много силно и го вдигна във въздуха.Това беше големият железен кулокран,на който стоеше самият директор на цирка.
Той завъртя магаренцето над целия град,заклати го над площада и внимателно го пусна през скъсаното на цирковия купол в средата на арената.След него от стрелата на кулокрана на арената се спусна намръщен и директорът на цирка.
-Достатъчно си правил магарии!-рече той на магаренцето,като натикваше дълбоко в джоба на панталоните си зеленото директорско бомбе.
-Какви магарии?-рече обидено Пепи ,като си търкаше ушите.
-Ами магарешки магарии!-изскочи иззад вратата на цирка баба му,голямата циркова актриса Магарита.-Нима така постълва един голям известен клоун?
И тя сърдито върза на врата на Пепи кърпата за хранене,пъхна в устата му биберона с млякото и го отведе да спи.                                  



Niciun comentariu:

Trimiteți un comentariu