CDXCIII. HILJADI HURTI ZA BRÉŠĆA

          Mlogje pate sam spumenevali  teze hurti, i gji spumenuvam još idnaš i sigá : Idno svetiče právi kača hiljáda hurti. I out nisam pisal na vreme za Kirvája ud Bréšća, sigá vu prednásem hiljadi hurti za toze  brešćánsći práznić.

Rául Burov i Georgiáná Rádulov

sa prejgráli tazi gudišnata ćitka.

CDXCII. ПРИКАЗКИ ДО БЕЗКРАЙ (3)

Кина Къдрева

 

ПРИКАЗКА ЗА ОХЛЮВЧЕТО, КОЕТО ИСКАШЕ ДА СТАНЕ МОРЯК

 Да се родиш на тоя свят-

о,няма чудо по-голямо!

Дори да си едно щурче

или пък охлювченце само.

                                                Отваряш смаяни очи -

                                                и всичко! Всичко е за тебе!

                                                Побързай - времето хвърчи!

                                                Недей пропуска своя жребий!

Обаче.. . .

В дюните на Слънчев бряг живееше едно охлювче,което беше толкова лениво,че нищо не правеше.

Нито помагаше на майка си вкъщи!

Нито ходеше на пазар!

Нито си миеше очите!

Нито си учеше уроците!

Можете да си представите какво мързеливо беше това охлювче!

Майка му-голямата охлювка, просто не знаеше какво да го прави!

Щом го накараше да се умие или да свърши някоя работа, охлювчето веднага се скриваше в огромната кръгла тръба, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика.

Тая тръба висеше на един пирон до вратата и охлювчето я използваше за разни и всякакви неща и особено за криене от работа. Видеше ли майка си да идва с метлата или с чантата за пазар, то скачаше в тръбата и така се свиваше вътре, че майка му не можеше да го измъкне.

Тя заставаше до гърлото на тръбата и започваше да вика.

Викаше, викаше, викаше, а охлювчето се свиваше все по-навътре и се спотайваше.

Ой, как се спотайваше охлювчето!

Така се спотайваше,че на края заспиваше от спотайване.

Тогава майка му отиваше на другия край на тръбата, и започваше да духа, за да го издуха.

Тя духаше толкова силно, че чак тръбата се люлееше на пирона и свиреше ли, свиреше, а охлювчето спеше и сънуваше,че е моряк,че има буря,че вятърът пищи и иска да го отнесе, а то се държи за високата мачта, пее си и пет пари не дава.

То винаги сънуваше все тоя сън. Сънуваше го много дълго! Чак докато майка му се умореше от викане и духане в тръбата и си отиваше заедно с метлата или с пазарската чанта.

Тогава охлювчето се събуждаше, протяга-а-а-гаше  се до самите рога и изпълзяваше навън.

А как блестеше слънцето навън!

А как синееше морето!

И как се гмуркаха в морето мореходите!

И как се клатеха по мореходите моряците, важни-важни в раираните си моряшки фланелки!

На охлювчето изведнъж му се приискваше да стане моряк.

- Ще си плавам с някой мореход по морето - си казваше то, - ще се разхождам важно-важно с раирана моряшка фланелка и никой няма да ме гони с метлата и с пазарската чанта и да ме кара да върша разни работи!

И ето че един ден, като се протегна до самите рога и като си каза тия думи, охлювчето свали от пирона тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика, мушна се отново вътре и се търкулна с нея надолу по дюните-право в моряшкия магазин!

Моряшкият магазин се намираше до самото море.

Без да се колебае, охлювчето влезе вътре.

- Добър ден! - поздрави то.

- Добър ден! - отвърна продавачът. - Какво обичате, моля?

- Решил съм да стана моряк! - каза охлювчето. - Дайте ми, моля ви, една моряшка фланелка и един мореход!

- Заповядайте! - поклони се продавачът и подаде едно найлоново пликче с моряшка фланелка и една картонена кутия с мореход.

Охлювчето страшно се зарадва.

То веднага облече моряшката фланелка и включи мотора на морехода.

- Бъррррр!- забръмча моторът и от магазина мореходът полетя направо в морето.

Охлювчето едва успя да се търкулне на борда с тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика.

- Ура-а-а! -извика то. - Вече съм моряк! Ще си плувам по морето и никой няма да ме кара да върша разни работи! Лети,мореходе, в просторите сини!

Но мореходът, вместо да заплува навътре в морето, даде заден ход и спря на брега.

- Защо спираш на брега? - учуди се охлювчето.

- А как да потегля в морето, когато си нямам моряк? - рече мореходът.

- Ами аз какво съм? - каза охлювчето. - Не съм ли моряк? Виж, имам моряшка фланелка!

- Да! Имаш моряшка фланелка! Тя за моряка е знак. Но само с фланелка, с моряшка фланелка, никой не става моряк!

- Как не се досетих! -рече охлювчето. - Че аз нямам шапка. Може ли моряк без моряшка шапка!

И то бързо се пъхна в тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика, и се търкулна към моряшкия магазин.

- Добър ден! - поздрави охлювчето.

- Добър ден! - отвърна продавачът. - Какво обичате, моля?

- Дайте ми бързо една моряшка шапка! - каза охлювчето.

- Заповядайте, моля! - поклони се продавачът и му подаде една моряшка шапка с дълги, дълги ленти и надпис “Черноморски флот”.

Охлювчето подскочи от радост. Сложи шапката на главата си и полетя към морехода.

- Карай в морето! - извика то и скочи на палубата.

Но кой знае защо, мореходът не потегли.

- Защо стоиш? - попита охлювчето.-Защо не заплуваш в морето?

-А как да заплувам в морето,когато си нямам моряк!-рече мореходът.

-Ами аз какво съм?-огорчи се охлювчето.-Ето,имам и моряшка шапка!

-Моряшката шапка,моряшката шапка!Тя за моряка е знак!Но само с шапка,но само с шапка никой не става моряк!

-Сега разбирам-каза охлювчето.-Може ли моряк без моряшка песен!

И то отново влезе в тръбата,с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика,и се търкулна към моряшкия магазин.

-Добър ден!-поздрави охлювчето.

-Добър ден!-отвърна продавачът.-Какво обичате,моля?

-Дайте ми по-бързо една моряшка песен!-каза охлювчето.

-Заповядайте,моля!-поклони се продавачът и подаде на охлювчето една стара,хубава моряшка песен.

Охлювчето я взе и се търкулна пак към морехода.Качи се на палубата,разгърна нотите и започна да пее.Дори се опита да изсвири старата моряшка песен на тръбата,на която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика.

Но кой знае защо,мореходът пак не помръдваше от брега!

-Хайде,потегляй!-извика му с нетърпение охлювчето.

-Бих тръгнал!Веднага бих тръгнал!Но,моля,кажете ми как?В  морето не мога да ида,когато си нямам моряк!

-Ами аз какво съм?-ядоса се охлювчето.- Не съм ли моряк? Имам си, гледай, моряшка фланелка! Шапка моряшка с ленти! Имам си хубава песен моряшка! Какво ми трябва още?

-Имаш, да! Имаш моряшка фланелка!Шапка моряшка с ленти! Имаш си хубава песен моряшка! Ала не струват нищо те, защото нямаш, защото нямаш, нямаш моряшко сърце!

-Щом нямам, ще си купя!-рече охлювчето, влезе в тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика, и се търкулна към моряшкия магазин.

-Добър ден!-поздрави охлювчето.

-Добър ден!-отвърна продавачът.-Какво обичате,моля?

-Моряшко сърце!-рече запъхтяно охлювчето.-Веднага ми дайте моряшко сърце!

-Съжалявам- вдигна рамене продавачът,-но. . моряшки сърца не продаваме. Моряшките сърца, млади момко, въобще не се продават!

-А може би тогава се рисуват?-рече охлювчето.

И то си потопи рогата в морето, там, където водата беше най-синя, и нарисува на гърдите си едно голямо синьо сърце. После помисли- помисли и нарисува вътре в него котва.

-Ето!-рече охлювчето.-Вече си имам и моряшко сърце!

И то се затъркаля тържествено към морехода.

Щом стигна, охлювчето се измъкна от тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика, и се изпъчи пред носа на морехода.

-Е?Сега какво ще кажеш?-рече то.

Мореходът погледна към гърдите му и замря от възхищение.

Той никога не беше виждал такова моряшко сърце-голямо, синьо и в средата с котва.

-Аз вече си имам моряк! Вече си имам моряк!-засвири мореходът. От радост мачтите му се издигнаха сами и по тях се развяха гирлянди и пъстри моряшки знамена.

-Ей,моряк,защо стоиш?-извика той на охлювчето.-Измий ме! Лъсни ме! Прегледай машините! Зоват ни, зоват ни просторите сини! Морето се пени! Вълните искрят! Да тръгнем! По-скоро да тръгнем на път!

Щом чу,че става дума за работа, охлювчето веднага скочи в тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика.

-Каквоооо?-каза то.-Да мия? Да лъскам? Да преглеждам машините? Оооо!!!

И така се скри,че да не му се виждат и рогата.

-Ей, моряк!-взе да вика мореходът в гърлото на тръбата.-Хайде, приготвяй ме за път!

Но охлювчето не му се обаждаше, а се свиваше все по-навътре в тръбата и се спотайваше.Спотайваше се и си мислеше:

-Нека мореходът сам да се измие! И сам да се лъсне! И сам да си прегледа машините! И като си свърши всичката работа, аз ще скоча на борда и ще заплувам в морето.

Така си мислеше охлювчето, а мореходът в това време стоеше до гърлото на тръбата и викаше ли, викаше.

Той викаше,а охлювчето се спотайваше,той викаше,а охлювчето се спотайваше-докато най-после заспа от спотайване.

Тогава мореходът отиде от другата страна на тръбата,там, откъдето си свири,и взе да духа, за да го издуха.

Той духаше толкова силно, та чак тръбата се търкаляше и свиреше ли, свиреше.

А охлювчето спеше и сънуваше, че е моряк, че мореходът се носи по вълните все по-навътре в синьото море и то се разхожда важно-важно на борда с моряшката шапка и с моряшката фланелка. Разхожда се и пее старата моряшка песен.

-Кой е тоя моряк с моряшката шапка и с моряшката фланелка, който се разхожда важно-важно по палубата на морехода и пее такава стара и такава хубава моряшка песен?-питат се една-друга малките рибки и по-големите риби, и дори най-големите и се трупат покрай морехода.

-Оо! Това е големият моряк с най-най-прекрасното моряшко сърце! Вижте го! Вижте го! Сърцето му е синьо и вътре в него има котва!-казва една рибка с бинокъл.

Тогава всичките рибки-и малките, и по-големите, и най-най-големите се гмурват във водата и си донасят биноклите, за да видят по-добре моряка с най-най-прекрасното сърце.

И точно тука охлювчето се събуди.

Тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика, вече не се търкаляше и не свиреше, и никой не викаше в широкото й гърло.

-Сигурно мореходът е отишъл да се мие, да се лъска и да си прегледа машините-засмя се охлювчето, проте-е-е-гна се до самите рога и изпълзя навън.

А как блестеше слънцето навън!

И как примамливо синееше морето!

И колко бял и лъснат беше мореходът!

Пъстрите моряшки знамена се вееха по високите мачти и мореходът тръгваше на път.

-Ей! Мореход! Чакай ме!-извика охлювчето, скочи в тръбата и се търкулна по брега.

Но мореходът се плъзна по вълните и затанцува в синьото море.

-Къде отиваш без мен? Мореход!-развика се охлювчето.-Нали аз съм твоят моряк?! Нали си нарисувах моряшко сърце?! Ей,мореход!

-Моряшките сърца не се рисуват! Моряшките сърца туптят!-обади се мореходът и се понесе към хоризонта.-Сбогом, охлювче! Ти никога няма да станеш моряк!

-Хъм!-каза охлювчето, постоя-постоя на брега, после влезе в тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика, и се опита да се търкулне към къщи.

Но тръбата не можеше да се търкаля нагоре по дюните.

Тогава охлювчето я нарами и бавно запълзя по пясъчните хълмове.

Дюните бяха много високи, а тръбата много тежка, пък и слънцето припичаше, затова охлювчето честичко се спираше, влизаше вътре в тръбата и изкарваше по един сън.

То и до ден днешен така си пълзи по дюните на Слънчев бряг и мъкне тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика.

И като срещне някоя камила, която си няма работа, или някоя маймунка, дошла да се понапече по пясъка на дюните и да се окъпе в морето, охлювчето се изляга до тях и започва да говори.

То дълго им говори, че не е какъв да е охлюв, а известен, важен и голям моряк, пребродил всички океани и морета. Пее им старата моряшка песен, показва им вече избелялата моряшка фланелка, моряшката шапка и нарисуваното си моряшко сърце.

. . . .Но кой ли може да вярва на едно лениво охлювче!. . . .

                                А как сияе слънцето-

                                                        ах,как сияе!

                                И как синее небосклонът

                                                        до безкрая!

                                Морето се прелива във небето!

                                Безкрайни пътища зоват момчето!

                                                        Златни пътеки-

                                                        златни искри!

                                                        Мами морето

                                                        с волни игри!

                                Кораби! Хора!

                                Пясък! Вода! -

                                Твой е простора!

                                Твой е света!

CDXCI. MISELJ…

       Idini vatrešin glás me deka: Uddahni-si, pugladej na gore i stani. S pogleda napreći kréni na pać. Tuke, makár či, pustánati taj kaćétu si, se usešteš hubeve, niji tojtu mestu. Nakuražise, napravi još neku rázkać, i za se dubližiši du toja cél.

      Ni znája aku slušemi toze vatrešini glás, ni znája aku sigá sam kadarini da napráva još neku razkači, ali… sámu sanuvami či napreduvami.

    Gá telotu pustáni, zastánimi i za neku denj se ukripimi, ujáknimi i smi kadarni da utádemi nadája. No, ama aku  ni si dupušteš teze nekolkus dene udpuska, izustániši s kátedenšnite zemájsći raboti. Tuje vajda niji idini tolkus gulem báj, out posle, izčinati, napalnati s novi sili, možiš, biz mlogu maka, da puprávis tuje izustánvanj, i taj da stégniš barabár sas sigášnite sekudenj prežuvevanjéta, usežbi i zemájsći – telovni dugadjáji.

    Ni hurtuvami, tuka za méne, ni se useštemi pustánati, ali prekliknati, ama imami nekolkusi tazvize momente u kujatu satu détu me ubikuleva kréni da te pretiska, da te razžálva i puklikniva. Za neku mig, aku si po “sláb u ángjelete”  kréniši da misliši či ti greševaši, ama tuj sámu či si tolkus zaubékuléni ud zlobnust, nikajilnus i licumerstvu.

     Ama, da ni flištemi po mlogu u teze miselj, negu da si glademi náša pać, i da ni se ustávimi prevarni i nadorni da si izgubimi nášte principji. Taje nekaći, kaća gá sam si dušali ud idna dalgja udpuska, vakánca, izgladva i toze blog. Ud denj za denj si po málku postve, makár či,  e véć tolkuse migve vredni za zapisvanji sa menali prez námu banátsćite balgare palćene. Out sa tolkuse mlogja  i tolkuse glávni, ama i za da ni flištemi si po dalboku u tuje izustánvanji za umenemi málku  kronologiskata naredba s kujatu sti bli naučéni du sigá, i za menatite prežuvevani momente za hurtuvami / pišimi makár či za tej i trebalu da se spumenémi sigá neku mesec. Vájda málku po “telegráfičnu”, po na kasu, ud kolku bi blo vrednu.

      Náj gulemotu mojtu zaduolstvu i či za si namerati idno mestu u toze blog, ud mojta  krivica, po kasnu tuke, i za  gulema žálust, či nisa, makár pa taje kasnu zabelezani na drugje mesta.

 Useštemi, či ud némanjétu na vremeto, ud žélbata da gji spumenémi sate, se málku udstarnevami ud glávnija cél na toze blog:  ondz či u po mlogja postve za uputrebuvami po mlogja hurti, i taj za gji zapázimi, mlogja ud tej, véć si po málku uputrebuvani.

      Se nadevami i se ubićávami či za si ubugatejmi sferata na nášte pisanjéta, za taj da imami prelegata, radusta i duševnotu zaduolstvu da pišimi (i vaja nekuj da četi)  na toze mlogu milini  májćini banátsći balgarsći – palćensi jazić.

 Taj da mu Bog pumogni, razsvetli, ukripi i  ujákni da ustánimi istensći banátsći balgare palćene, ne sámu vankašnu, licumernu ali za máterjálni házni.

   Da ni misliti či neku pać bi mogalu da se tréf takvaze grozna rabota, ne, negu áz sam se utagnali málku sled pladnina i sam imáli idini mlogu hargjevi san. Si prepuznávam greškata či sam sadnali, sam natopnali perotu i sam se uluváli da piša, biz da se sabuda hubeve.

Pitánče.

Zaubékulen ud licumerce,  pretisnati ud kaharnusta na pudnasenjétu na sata hargjevust kujatu me ubliva i ubégrášte, denj za denj, si gvádemi  idno pitánče:

Kaći mu pudnáse  taze zeme da ja gázimi i tapčimi s nášta taškust i da ji právimi senća s nášte tela?

CDXC. U DENE NA SVETI ANDREA, ÁPOSTOL

(Na 30 november)

       Kâs nauk. Sveti Andrea idin ud dvanajsete apoštole, ij bil brat na sv. Pétar i učenić  na sv. Iván Kraštitelj. Sled smraćta Isusva nájparenj na židvete ij navisteval evanjélitu I ud tej mlogu prugonstvu ij pátil. Sétne vâz pagânete ij utišal, da gji preubrášte na krastjánskata veta. Kâtu ij stignal u váruša  Patras u daržávata Achája, rimsćija  vladár Eneas gu ij silil, da napusni krastjánskata vera i da alduva na kriviti bogve. Sv. Andrea mu udguvoril: “Ás kátadenj alduvam prečistu Jágne na Boga sâtmožnija, čije presvetu telo sât nárud blaguva i Jágnetu pá čitavu i žuvu ustáni.” Vladáre  na to gu ij udsâdil, da se propni. Sv. Andrea već ud deléku sas slédnite hurti ij puzdrável križa: O sveti Križ, détu već udkole sam te čekal, détu taj sarcnu sam te milval, taj brigosnu trasil: zami me ud horata i združi, me sas unuguzi, koj na tebe ij umrel zarad mene.”

Dvádni ij sedel propnat na križa i naučeval náruda. Kâtu na tréćija denj sa šteli da gu snejat ud križa, sv. Andrea taj ij molil: “Nide ustáva, o Isuse, da me snejat ud križa, či na négu  zaktevam da umra; bolja prejami vaz Tebe mujáta  duša, či sâtusarcnu žéla  Tebe da Te vida.” Sas tezi hurti ij izdâhnali dušatasi  u gudinata 70. Sv. Andrea mu naučeva sas pučitvanji da slušami svetata misa, či u néja žuvutu i svetutu Jágne Božji se alduva; mu naučeva  i néja sas radus da prejémemi križa, tâškustite i pátenjita, détu  Guspudin Bog nám prášte.

     Mulitva. Puniznu se molimi na tujátu veličánstvu, o Guspudine, da mu bâdi sv. Andrea apoštol napreć Tebe taj verin pusreditelj, kaćé ij bil nekupâć verin navistitelj na tujáta  sveta hurta i verin vladár  na tujáta sveta čarkva. Pu Isukrasta, náša Guspudin. Amen.

                                                  

                                                 Pu:

DUHOVNA RANA

ALI

MULITVENA I PESMENA KNIGA

ZA

KATULIČÁNSĆIJA NÁRUD

SLED

LUDOVIK FISCHER,

MISNIĆ,

TRÉĆOTU SAS NOVI MULITVI I PESMI DUMESTINU IZDÁVANJI UD

                   IVÁN VADÁSZ,              i          STEPAN  SZABADOS,

                       PAROK                                                    KAPLÁN

LIPOVA

ŠTAMPISANU U ŠTAMPÁRNICATA NA NIKOLA BEER

1924