XXXIV. ÁNSÁMBAL BREST - 10 gudini

    Na 12 septembera 2003 katuličansćija práznići – IME MARIJNU ama i dene na Katuličánskata čarkva ud Bréšća sej usnuváli Ánsámbal Brest. Taze gudina se navaršvati 10 hubanći i pluduviti gudini.

        Ud počnivanij kača seku novu rudéni, ánsámbala ne imali ime, sas vreme, otu u ánsámbala i imálu i dica ud Deta toj i dubávili imetu Vinče, ama prez vreme imetu mu sej umenalu na “Brest” otu sarcito na toze ánsámbal i blo, i, i siga i za ustáni u Bréšća.

Dnés, ánsámbala i purásili, ima siga tri grupi dica ama i purásili i u hubusta na igrite banátsći-balgarsći-palćensi i nárudni balgarsći détu dicáta gij predstávet ud svi sarcu.

Teze dicá sa raširvali hubusta na balgarskata-palćenska pesma , igra i nusija redumi détu sa stigali. Sam steli da napisa nekolkusi ud festivalete detu i stigali ansambal Brest, ama bi usujali mlogu mestu.

       No cigurnu či mlogija ud teze festivále ali práznici se daržati seku gudina i ánsámbala ne fálili nikade ga i bili pukánati.

Išta samu da zabeleža i da razreša  kača usnovitelij  na ánsámbala či Ánsámbala Brest navaršva 10 gudini, otu ima takvizi glásve détu bi šteli da gu právati po stári, ama zabraveti či katu sej usnuváli ánsámbala tija nitu nisa sedeli u Bréšća. Treba da ubáda - da napiša teze raboti otu “Brest” ima idno mestu u mojtu sarci i milvam dicáta  - clenvete na toze ánsámbal kača ga sa mojte, no i mojte trite mončita sa clenve na ánsámbala.

       Ništa i predalgjevami tolkus mlogu otu u taze jubélijárna  gudina treba da se uredi dene ali zakako da ni denite na ánsámbala Brest i tugazi za napiša po mlogija dáti ud “istorijata” na Ánsámbala BREST.

NA MLOGU GUDINI BREST !

XXXIII. NA FESTIVÁL U ŽIMBOLIJA

   Puzváni ud Ásočiácijata na madzersćite žini "Elet " ud Žimbolija détu urižde  seku gudina idini mlogu hubanći festivál – „Festival Jimbolean – model de multiculturalitate  si multietnicitate în Banat”,  Ánsámbal BREST i zali deli i taze gudina na festivál.

   Brešćánčitata ud srednata grupa na ánsámbala sa se predstávli napreći mlogubrojnija publik ud kulturnata kašta mlogu hubanći, no le taj kača seku pać.

   Pate du Žimbolija, kaćitu i uščeršnija paći du Dédva i bili uciguréni ud Balgarsku Družstvu ud Banát – Rumanija.

   Dicáta sledi katu sa se predstávli mlogu dubre sa bli pukánati ud siga da učástvati i dugugini na toze festivál  i sa bli pudaréni ud usnovitela i mamače na ánsámbla – tojest áz -  sas neku saháti na kapilu u štránda „Santa Maria” ud toze hubanći váruš Žimbolija.

XXXII. DENITE NA VÁRUŠA DETA

DENITE NA GRADA/VÁRUŠA DETA , IV-ta EDÉCIJA

          Taze gudina preku 2 du 4 áugusta sa izmenali /iztikali taj zvánite deni na váruša Deta signati taze gudina na IV-ta edécija.

            Kača seku gudina du siga, i taze gudina Ánsámbal BREST ud Bréšća i bili puzváni ij učástvali na toze práznići u drugija denj, tojest u sabta, 3 áugusta 2013 gudina.

              Ánsámbala Brest sej predstávili sas dve ud trite-mu grupi , sas gulemite i srednite dica.

Gulemata grupa i izigrála dve balgarsći igri a srednata grupa i izigrála idna suita ud banátsći balgarsći- palćensci igri i dve igri ud balgarsćija folklor.

          

              Sate sa se usešteli dubre, a dicáta sa bli zaduolni či sa mogali i sas tazi prelega da pukažati na sate prebránite hubusta na narudnite igri i nášta hubanka nusija.

XXXI. Райна Княгиня

На тази дата през 1917 г. умира героинята от Априлското въстание Райна Княгиня.

Райна Княгиня (18 януари 1856 г. - 29 юли 1917 г.), българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.


Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева е родена през 1856 г. в Панагюрище.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец вПловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказваЗахари Стоянов в Записки по българските въстания, Райна присъства и в репортажите на Макгахан.

След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена да учи вМосква. Там учи три години медицина и става акушерка - първата дипломирана акушерка в България. Написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка вТърново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.

Имат 5-има синове - Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина. През 1898 Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г. Райна и Васил Дипчеви имат петима синове - всички офицери от Българската армия - генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев, Петър Дипчев и полковник Асен Дипчев.

Най-големият ѝ син, Иван Дипчев, е роден през 1885 г. Завършва Военното училище с 25-ти випуск, а след това и Генералщабната академия, с отличен успех. Участва в трите войни за национално обединение. Проявява се в боевете срещу турците край Чаталджа през Първата балканска война. За доказан героизъм има 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Стига до чин генерал. Комунистическата власт го репресира. За известно време е по лагерите. През 1954 г. в Троян е съден заради участие в преследването на разбойническата чета на анархиста Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за „герои“. Осъден е на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в лагера край Ловеч.
Вторият ѝ син, Георги Дипчев, е роден през 1889 г. Завършва морското училище във Варна. През Балканската война служи като машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и се проявява в торпилирането на турския крайцер „Хамидие“.

Третият син, Владимир, е роден през 1891 г. И той става военен. Завършва с 31-ви випуск Военното училище. Участва във войните. Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. Завръща се като герой с 3 ордена за храброст. След 9.09.1944 г. комунистите го ликвидират. Изчезва безследно на път за работа на 10 октомври 1944 г. Счита се, че е разстрелян и то без съд и присъда.
Четвъртият син, Петър, умира много малък. През 1907 г., едва 14-годишен, той неволно се прострелва, играейки си с пистолета на един от своите братя.


Петият син, Асен, е роден през 1894 г. По време на Първата световна война е ученик в гимназията, но я напуска и отива доброволец на фронта. Проявява героизъм в атаката на крепостта Тутракан през септември 1916 г. Редник Асен Дипчев е един от първите българи, които влизат в тази тогава румънска крепост, пеейки химна на Добруджа „О, Добруджански край“. Награден е с орден за храброст. След войната довършва гимназия. Става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак е на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918 г. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Ал. Стамболийски. След 9.09.1944 г. дълги години лежи по лагерите. Умира в Бургас през 1964 г.

Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.
Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и две букви — „П“ и „О“ (за„Панагюрски окръг“).
На 22 април — деня на освещаването му — Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:
„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена — копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над Софияпрез Втората световна война.

                    
Връх Райна Княгиня на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови, Антарктика е наименуван на Райна Княгиня.

XXX. Sv. Joakim i sv. Ána

Sv. Joakim i sv.  Ána rodnic na Blažina Divica Marija 

      Dupusnetime za na kasu, sas neku hurta da se spumenémi za toze krastiánsći praznići - Sv. Joakim i sv.  Ána.

     I pa taj na kasu, ama ud svi sarcu da puzdrávem sate unezi rádusni i blažini détu nosati tuje hubanku ime.

 ČESTITI IMENI DENJ !

DA VU BOG ŽUVEJ !

XXIX. Upatvanji za u meseca juli, u gudinata 1937 i 2013.

 Na starnata za meseca jula i pudbelezanu slednotu upatvanji:

U puljétu: Nájgulemata rabota právi žatvata, i huzidbata na ranata. Starništata sigá se razurevat. Zemete za rápica, taj i ugarete se ugarisva, tutune se čapkva.

- U gradinata. Luka se vádi. Zéljitui se prekupáji. Jábalćite, détu ránu zrejat i izpádel možat da se šušat.

- U luzjáta: Kopeletata de se čisat i varvete da se izkástrat. Tréćata kopanj da se izvarši, i sled to da se napraska trećijapać, ama u suvu i u bizvetarnu vreme.

- U mátećinárstvotu: Kugá ij zadalgju suvu vreme, mátćite imat da se pujat, i aku ij nužnu, da se ránat. Na takvizi mátći, détu sa izgubili májćatanji, mozi da nji se dáva druga májća.

Za sigášnotu vreme, tojest 2013 gudina bi blo dubre da zapántiti slédnite upatvanjita:

Aku pa, ištiti da duznájti kako i tuj pulji, gradina, lujzá ali mátećinárstvu puglatejti na svetovnata mreža – interneta – dáj Bože da sti sréćni da nameriti neštu détu štoguderi za vu razreši détu si želiti.

- Za váštu zdrávu: pijti náj málku pu dva litera téčnosti seku denij (aku némat na nareći, ali nisti izvarili joši irćijata, i haznuvita i pivata). Makári dve nédeli, napusneti rabotata pa tragnetij na murijtu, ali kantu ladinata na planinite. Nideti da krénit nit makár kakva rabota biz da si pučiniti málku.

- Za srećini  zuvot: da igrájti seku nedele la LOTO. Aku vu meni pate čarna kotka, zavarnetise barži tri raskače, i pljunetisi u pázvata.Aku se sretiti sas neku métkši....niti áz ni znája kako i tuj... ama niti kako za se dugudi.

- Za mirini, blažéni i rádusini žuvot: da ni zabráviti nekaćisi da pugladeti pu svetovnata mreža interneta, náj málku idini sahát seku denj Fácebook-a i náj málku déseti sahate http://miselj.blogspot.ro

XXVIII. Da se spumenémi za Vásil Levski

      Se dupáde da se spumenémi za idin ud gulemite geroje na nášta dumuvina – Májća Balgárija. 

      Zašto báš dnés ? Otu toze denj se navaršvati 176 gudini ud rázdenijtu-mu.

      Nikade nismi, i nitu ništi zabrávimi junácte détu sa se borli i sa se álduvali za nizavisnusta na balgarete, i tuj za naučimi i nášte dicá i nášte unučta.

      Taze gudina sa se navaršli 140 gudini ud katu i purmenali Vásil Levski, za tuj se ubráštemi sas miseljta i sas mulitva kantu négu.

Vasil Levski (Васил Левски)   -  rudéni na 18 iulie 1837 gudina,  u Kárlovo, Balgarija – purmenali toze zivoti na  19 februára 1873 ta gudina) istenskotu ime muj blo Vásil Ivánov Kunčev (Васил Иванов Кунчев), revolucionár i geroj na Balgárija

       Katu i navaršili 20 gudini  i bili pumázani diákon.  U 1862 –tu letu  i izbegnali u Sarbija, i flezali dubrovolec (voluntár) i „Balgarskata legija” orgánizirana i vládana ud G. Rákovski.  Ud tuje vreme i dubávili, ali sij prejgráli  naračvanijtu  „Levski” (kača idini láv),  zaštotu idnaši i skoknali tolkuse na deléku či drugárete-mu sa dumali či sámu idini láv moj da skokni taj. U  perioda 1862-1868, Levski i zali del na sate razmirci  pudignati protiv turcete.
       I nastájvali za sate balgare da se pudignati proti  turskotu robstvu, i  sej nadevali, či sledi uslubudevanijtu  Balgárija da dustigni idna demokrátična  i slobudna daržáva.
       U 1869 ta gudina , Levski i krénali da urižde , mestini komisij ali komitete, i taj u  1872 ta gudina ubidva sata Balgárija  da usnuvi teze komitete détu sa bli vládani ud varuša  Loveč -  Ловеч.
       Entuziázama, za žálus i bili tvarde kasi. U jesenta na 1872 ta gudina  katu sa narušli idna turska pošta, za da imati nosce da si kupuvati uružija, turcete sa izluváli nekolkus clenve na tezi komitete, kačitu i tozi ud  váruša Loveč.
      Levski i bili uluváni u  27 decémbera 1872 u séltu  Kakrina, détu se namerva u ukulinata na  Loveč, se prekázva či i bili izdádini. Po kasnu i bili premestini u grada  Veliko Tirnovo, i  na  4 jánuára u  1873 ta gudina sa gu izmestli u Sofia, détu i bili udsadini na smrać.

ПОКЛОН ПРЕД ТЕБ, АПОСТОЛЕ !