Кина Къдрева
ПРИКАЗКА ЗА ОХЛЮВЧЕТО, КОЕТО ИСКАШЕ ДА
СТАНЕ МОРЯК
Да се родиш на тоя свят-
о,няма чудо
по-голямо!
Дори да си едно
щурче
или пък охлювченце
само.
Отваряш
смаяни очи -
и
всичко! Всичко е за тебе!
Побързай
- времето хвърчи!
Недей
пропуска своя жребий!
Обаче.. . .
В дюните на
Слънчев бряг живееше едно охлювче,което беше толкова лениво,че нищо не правеше.
Нито помагаше на
майка си вкъщи!
Нито ходеше на
пазар!
Нито си миеше
очите!
Нито си учеше
уроците!
Можете да си представите
какво мързеливо беше това охлювче!
Майка му-голямата
охлювка, просто не знаеше какво да го прави!
Щом го накараше да
се умие или да свърши някоя работа, охлювчето веднага се скриваше в огромната
кръгла тръба, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика.
Тая тръба висеше
на един пирон до вратата и охлювчето я използваше за разни и всякакви неща и
особено за криене от работа. Видеше ли майка си да идва с метлата или с чантата
за пазар, то скачаше в тръбата и така се свиваше вътре, че майка му не можеше
да го измъкне.
Тя заставаше до
гърлото на тръбата и започваше да вика.
Викаше, викаше,
викаше, а охлювчето се свиваше все по-навътре и се спотайваше.
Ой, как се
спотайваше охлювчето!
Така се
спотайваше,че на края заспиваше от спотайване.
Тогава майка му
отиваше на другия край на тръбата, и започваше да духа, за да го издуха.
Тя духаше толкова
силно, че чак тръбата се люлееше на пирона и свиреше ли, свиреше, а охлювчето
спеше и сънуваше,че е моряк,че има буря,че вятърът пищи и иска да го отнесе, а
то се държи за високата мачта, пее си и пет пари не дава.
То винаги сънуваше
все тоя сън. Сънуваше го много дълго! Чак докато майка му се умореше от викане
и духане в тръбата и си отиваше заедно с метлата или с пазарската чанта.
Тогава охлювчето
се събуждаше, протяга-а-а-гаше се до
самите рога и изпълзяваше навън.
А как блестеше
слънцето навън!
А как синееше
морето!
И как се гмуркаха
в морето мореходите!
И как се клатеха
по мореходите моряците, важни-важни в раираните си моряшки фланелки!
На охлювчето
изведнъж му се приискваше да стане моряк.
- Ще си плавам с
някой мореход по морето - си казваше то, - ще се разхождам важно-важно с
раирана моряшка фланелка и никой няма да ме гони с метлата и с пазарската чанта
и да ме кара да върша разни работи!
И ето че един ден,
като се протегна до самите рога и като си каза тия думи, охлювчето свали от
пирона тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика,
мушна се отново вътре и се търкулна с нея надолу по дюните-право в моряшкия
магазин!
Моряшкият магазин
се намираше до самото море.
Без да се колебае,
охлювчето влезе вътре.
- Добър ден! -
поздрави то.
- Добър ден! -
отвърна продавачът. - Какво обичате, моля?
- Решил съм да
стана моряк! - каза охлювчето. - Дайте ми, моля ви, една моряшка фланелка и
един мореход!
- Заповядайте! -
поклони се продавачът и подаде едно найлоново пликче с моряшка фланелка и една
картонена кутия с мореход.
Охлювчето страшно
се зарадва.
То веднага облече
моряшката фланелка и включи мотора на морехода.
- Бъррррр!-
забръмча моторът и от магазина мореходът полетя направо в морето.
Охлювчето едва
успя да се търкулне на борда с тръбата, с която някога баща му беше свирил в
охлювската духова музика.
- Ура-а-а! -извика
то. - Вече съм моряк! Ще си плувам по морето и никой няма да ме кара да върша
разни работи! Лети,мореходе, в просторите сини!
Но мореходът,
вместо да заплува навътре в морето, даде заден ход и спря на брега.
- Защо спираш на
брега? - учуди се охлювчето.
- А как да потегля
в морето, когато си нямам моряк? - рече мореходът.
- Ами аз какво
съм? - каза охлювчето. - Не съм ли моряк? Виж, имам моряшка фланелка!
- Да! Имаш моряшка
фланелка! Тя за моряка е знак. Но само с фланелка, с моряшка фланелка, никой не
става моряк!
- Как не се
досетих! -рече охлювчето. - Че аз нямам шапка. Може ли моряк без моряшка шапка!
И то бързо се
пъхна в тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика,
и се търкулна към моряшкия магазин.
- Добър ден! -
поздрави охлювчето.
- Добър ден! -
отвърна продавачът. - Какво обичате, моля?
- Дайте ми бързо
една моряшка шапка! - каза охлювчето.
- Заповядайте,
моля! - поклони се продавачът и му подаде една моряшка шапка с дълги, дълги
ленти и надпис “Черноморски флот”.
Охлювчето подскочи
от радост. Сложи шапката на главата си и полетя към морехода.
- Карай в морето!
- извика то и скочи на палубата.
Но кой знае защо,
мореходът не потегли.
- Защо стоиш? -
попита охлювчето.-Защо не заплуваш в морето?
-А как да заплувам
в морето,когато си нямам моряк!-рече мореходът.
-Ами аз какво
съм?-огорчи се охлювчето.-Ето,имам и моряшка шапка!
-Моряшката
шапка,моряшката шапка!Тя за моряка е знак!Но само с шапка,но само с шапка никой
не става моряк!
-Сега
разбирам-каза охлювчето.-Може ли моряк без моряшка песен!
И то отново влезе
в тръбата,с която някога баща му беше свирил в охлювската духова музика,и се
търкулна към моряшкия магазин.
-Добър
ден!-поздрави охлювчето.
-Добър
ден!-отвърна продавачът.-Какво обичате,моля?
-Дайте ми по-бързо
една моряшка песен!-каза охлювчето.
-Заповядайте,моля!-поклони
се продавачът и подаде на охлювчето една стара,хубава моряшка песен.
Охлювчето я взе и
се търкулна пак към морехода.Качи се на палубата,разгърна нотите и започна да
пее.Дори се опита да изсвири старата моряшка песен на тръбата,на която някога
баща му беше свирил в охлювската духова музика.
Но кой знае
защо,мореходът пак не помръдваше от брега!
-Хайде,потегляй!-извика
му с нетърпение охлювчето.
-Бих
тръгнал!Веднага бих тръгнал!Но,моля,кажете ми как?В морето не мога да ида,когато си нямам моряк!
-Ами аз какво
съм?-ядоса се охлювчето.- Не съм ли моряк? Имам си, гледай, моряшка фланелка! Шапка
моряшка с ленти! Имам си хубава песен моряшка! Какво ми трябва още?
-Имаш, да! Имаш
моряшка фланелка!Шапка моряшка с ленти! Имаш си хубава песен моряшка! Ала не
струват нищо те, защото нямаш, защото нямаш, нямаш моряшко сърце!
-Щом нямам, ще си
купя!-рече охлювчето, влезе в тръбата, с която някога баща му беше свирил в
охлювската духова музика, и се търкулна към моряшкия магазин.
-Добър
ден!-поздрави охлювчето.
-Добър
ден!-отвърна продавачът.-Какво обичате,моля?
-Моряшко
сърце!-рече запъхтяно охлювчето.-Веднага ми дайте моряшко сърце!
-Съжалявам- вдигна
рамене продавачът,-но. . моряшки сърца не продаваме. Моряшките сърца, млади
момко, въобще не се продават!
-А може би тогава
се рисуват?-рече охлювчето.
И то си потопи
рогата в морето, там, където водата беше най-синя, и нарисува на гърдите си
едно голямо синьо сърце. После помисли- помисли и нарисува вътре в него котва.
-Ето!-рече
охлювчето.-Вече си имам и моряшко сърце!
И то се затъркаля
тържествено към морехода.
Щом стигна, охлювчето
се измъкна от тръбата, с която някога баща му беше свирил в охлювската духова
музика, и се изпъчи пред носа на морехода.
-Е?Сега какво ще
кажеш?-рече то.
Мореходът погледна
към гърдите му и замря от възхищение.
Той никога не беше
виждал такова моряшко сърце-голямо, синьо и в средата с котва.
-Аз вече си имам
моряк! Вече си имам моряк!-засвири мореходът. От радост мачтите му се издигнаха
сами и по тях се развяха гирлянди и пъстри моряшки знамена.
-Ей,моряк,защо
стоиш?-извика той на охлювчето.-Измий ме! Лъсни ме! Прегледай машините! Зоват
ни, зоват ни просторите сини! Морето се пени! Вълните искрят! Да тръгнем! По-скоро
да тръгнем на път!
Щом чу,че става
дума за работа, охлювчето веднага скочи в тръбата, с която някога баща му беше
свирил в охлювската духова музика.
-Каквоооо?-каза
то.-Да мия? Да лъскам? Да преглеждам машините? Оооо!!!
И така се скри,че
да не му се виждат и рогата.
-Ей, моряк!-взе да
вика мореходът в гърлото на тръбата.-Хайде, приготвяй ме за път!
Но охлювчето не му
се обаждаше, а се свиваше все по-навътре в тръбата и се спотайваше.Спотайваше
се и си мислеше:
-Нека мореходът
сам да се измие! И сам да се лъсне! И сам да си прегледа машините! И като си
свърши всичката работа, аз ще скоча на борда и ще заплувам в морето.
Така си мислеше
охлювчето, а мореходът в това време стоеше до гърлото на тръбата и викаше ли, викаше.
Той викаше,а
охлювчето се спотайваше,той викаше,а охлювчето се спотайваше-докато най-после
заспа от спотайване.
Тогава мореходът
отиде от другата страна на тръбата,там, откъдето си свири,и взе да духа, за да
го издуха.
Той духаше толкова
силно, та чак тръбата се търкаляше и свиреше ли, свиреше.
А охлювчето спеше
и сънуваше, че е моряк, че мореходът се носи по вълните все по-навътре в
синьото море и то се разхожда важно-важно на борда с моряшката шапка и с
моряшката фланелка. Разхожда се и пее старата моряшка песен.
-Кой е тоя моряк с
моряшката шапка и с моряшката фланелка, който се разхожда важно-важно по
палубата на морехода и пее такава стара и такава хубава моряшка песен?-питат се
една-друга малките рибки и по-големите риби, и дори най-големите и се трупат
покрай морехода.
-Оо! Това е
големият моряк с най-най-прекрасното моряшко сърце! Вижте го! Вижте го! Сърцето
му е синьо и вътре в него има котва!-казва една рибка с бинокъл.
Тогава всичките
рибки-и малките, и по-големите, и най-най-големите се гмурват във водата и си
донасят биноклите, за да видят по-добре моряка с най-най-прекрасното сърце.
И точно тука
охлювчето се събуди.
Тръбата, с която
някога баща му беше свирил в охлювската духова музика, вече не се търкаляше и
не свиреше, и никой не викаше в широкото й гърло.
-Сигурно мореходът
е отишъл да се мие, да се лъска и да си прегледа машините-засмя се охлювчето, проте-е-е-гна
се до самите рога и изпълзя навън.
А как блестеше
слънцето навън!
И как примамливо
синееше морето!
И колко бял и
лъснат беше мореходът!
Пъстрите моряшки
знамена се вееха по високите мачти и мореходът тръгваше на път.
-Ей! Мореход! Чакай
ме!-извика охлювчето, скочи в тръбата и се търкулна по брега.
Но мореходът се
плъзна по вълните и затанцува в синьото море.
-Къде отиваш без
мен? Мореход!-развика се охлювчето.-Нали аз съм твоят моряк?! Нали си нарисувах
моряшко сърце?! Ей,мореход!
-Моряшките сърца
не се рисуват! Моряшките сърца туптят!-обади се мореходът и се понесе към
хоризонта.-Сбогом, охлювче! Ти никога няма да станеш моряк!
-Хъм!-каза
охлювчето, постоя-постоя на брега, после влезе в тръбата, с която някога баща
му беше свирил в охлювската духова музика, и се опита да се търкулне към къщи.
Но тръбата не
можеше да се търкаля нагоре по дюните.
Тогава охлювчето я
нарами и бавно запълзя по пясъчните хълмове.
Дюните бяха много
високи, а тръбата много тежка, пък и слънцето припичаше, затова охлювчето честичко
се спираше, влизаше вътре в тръбата и изкарваше по един сън.
То и до ден днешен
така си пълзи по дюните на Слънчев бряг и мъкне тръбата, с която някога баща му
беше свирил в охлювската духова музика.
И като срещне
някоя камила, която си няма работа, или някоя маймунка, дошла да се понапече по
пясъка на дюните и да се окъпе в морето, охлювчето се изляга до тях и започва
да говори.
То дълго им
говори, че не е какъв да е охлюв, а известен, важен и голям моряк, пребродил
всички океани и морета. Пее им старата моряшка песен, показва им вече
избелялата моряшка фланелка, моряшката шапка и нарисуваното си моряшко сърце.
. . . .Но кой ли
може да вярва на едно лениво охлювче!. . . .
А как
сияе слънцето-
ах,как
сияе!
И как
синее небосклонът
до
безкрая!
Морето се
прелива във небето!
Безкрайни пътища
зоват момчето!
Златни
пътеки-
златни
искри!
Мами
морето
с
волни игри!
Кораби! Хора!
Пясък! Вода! -
Твой е простора!
Твой е света!
Niciun comentariu:
Trimiteți un comentariu