Денят на народните
будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските
просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се
национален дух, стремеж към образование и книжовност. Отбелязва се ежегодно с
факелни шествия на 1 ноември и е официален празник в Република България.
Духовното просвещение на българския
народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. В
освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и
масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери,
които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба
за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената
признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и
училища на тяхно име. За първи път честване на народните будители става на фестивала
в Пловдив през 1909 г.
Всепризнат патрон на българското
будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския
народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване,
безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич
и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и
много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа
памет.
През 1922 г. Стоян Омарчевски,
министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по
инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър
Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир
Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф.
Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) внася
предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на
българските народни будители. (При установяването на Григорианския календар
като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължава да
използва Юлианския календар – чак до 1968. Съответно 19 октомври – денят, в
който се чества Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец), става първи ноември по
новия календар). На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение
излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник
на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите
българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври
1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На
13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за
допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва
закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три
години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра
нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите
българи.
Прокламацията
на Деня:
„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се
превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да
събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на
миналото ни.“
През 1945 г. честването на празника е отменено
от комунистическия режим. Забраната е
част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за
целия период на тоталитарно управление на България. С този акт комунистическата
власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за
развитието на културата и историята в България. Въпреки това, традицията остава
запазена в паметта на българския народ. В много селища на България този ден се
отбелязва неофициално: например в района на град Пирдоп на този ден учениците
от началните училища изработват фенерчета с изписани букви от българската
азбука, осветени отвътре и дефилират пред обществото на селището облечени
тържествено, в много случаи с народни носии.
След дълго прекъсване, със Закона за
допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври
1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е
обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни
заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър
Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“. От 2002
г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската
администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
Сред най-тачените български народни
будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф
Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан,
Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски,
Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков
Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи
Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Никола Бацаров,
Иван Вазов, Стоян Михайловски, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола
Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо
Г. Данов и много други.
По повод обявяване празника за
общонационален министър Стоян Омарчевски казва: „...първата наша грижа е да
обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и
да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование,
сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че
животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само
тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато
душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено
в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в
дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода
през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през
неговия свободен живот... Министерството на народното просвещение определя деня
1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за
празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно
и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се
превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на
народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския
народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта
чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“
„ Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове“
Неофит Рилски 1835 г.
„ Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…“
Петко Славейков 1886 г.
